Позвъних за медицинска сестра — исках да проверя кръвното си налягане, за да ми стане картинката по—ясна. Влезе Юла, тя беше дежурна тази заран. Докато напомпваше въздух в превръзката, която беше навила на лявата ми ръка, очите ми неволно се смъкнаха в деколтето й, кучката беше само по комбинезон, горното копче на мантата си нарочно не беше закопчала. Гърдите й, овални и бели, теглеха погледа ми като магнити.
Юла каза:
— Отскочило е налягането ви доста високо. Горно — двеста, долно — сто и десет.
Отново болка парна сърцето ми, но този път беше значително по—слаба.
— Бъди любезна да закопчаеш копчето на престилката си — рекох й, — защото тука е болница, а не е пазар за ябълки! Ето защо е отскочило налягането ми!
Окото й не мигна. Тя повдигна равнодушно рамене и спокойно размота от ръката ми превръзката. А на мен кой знае защо изведнъж ми стана весело, макар че не виждах причини да бъда весел. Напротив!
— Крий си ябълките — рекох й, — че ако повторно ги видя, ще ги обера непременно!
Тя ме погледна и кротко се усмихна. «Че обирайте ги! — усмихваха се очите й и златните искрици около гледните им святкаха. — Аз да не ви преча!»
Кучка и туйто, но настроението ми стана по—добро и затова бях— й благодарен в душата си.
Когато стигна до вратата, тя обърна глава, сякаш беше забравила да ми каже нещо и в момента беше се сетила. Щеше да бъде любопитно да чуя какво й беше дошло наум, но телефонът развали всичко. Той иззвъня рязко и някак си много безцеремонно. Дяволите да го вземат! Забелязал съм, че телефонът звъни различно и много често — не навреме.
— Професор Шейтанов! — рекох намусено в слушалката.
— Бихте ли слезли за няколко минути при мен? — чух равния глас на управителя.
— Професор доктор Марков — рекох с възможно най—официалния тон, на който бях способен, — след половин час започвам операцията, за която толкова шумяхме. Не мислите ли, че не е твърде уместно да се разсейвам тъкмо през този половин час?
— Слезте! — повтори управителят. — Аз няма да ви задържам дълго!
Слагайки обратно слушалката, аз изпсувах хамалски и тутакси се стреснах, но Юла беше излязла вече.
Глътнах таблетка dopegyt за урегулиране на налягането, и таблетка valium за успокоение на нервите.
3
Когато влязох в кабинета му той не се изправи да ме поздрави, затова пък и аз не му подадох ръка.
— Съставили сте екип за операцията, без да ми докладвате! — с тона на обидено величество започна моят управител. — Не сте пуснали дори докладна записка, както му е редът!
— Не ми е до формалности! — рекох. — А за екипа не берете грижа, постарал съм се да стъпя на здрав лед, да не усещам под краката си празно!
Професорът наклони глава към лявото си рамо и театрално разпери ръце, но очите му избягваха да ме погледнат.
— На какъвто и лед да сте стъпили, лед е! — рече той и в хрипкавия му бас отново прозвучаха познатите ми нотки на недружелюбие и надменност. — Лед е, може да се счупи, да пропаднете! Сам да се затриете и да навлечете неприятности на болницата.
— Сега ли намерихте време пак да ме плашите? — рекох. — Броени минути преди операцията? — Толкова ми бяха омръзнали разправиите около тази операция, че усетих как кръвта ми кипва и се качва в главата ми и бузите ми почервеняват. Мушнах ръцете си под колана на престилката, за да не би да се изкуша и да цапна негодника по плешивото му теме. Какъвто беше дребен, почти скрит зад бюрото си, жълт и кисел като престаряла мома, колко му трябваше! Лапата ми щеше да навре брадичката му чак в долното чекмедже! — Изобщо — рекох — подло е да разговаряте повече на тая тема с мен!
Веждите му трепнаха, той се отдръпна малко назад, към облегалката на стола си, а в очите му изскочиха сякаш две зли и заядливи псета: не смеят да захапят, но тракат със зъби, ръмжат и се давят от злоба.
— Не сте ме изслушали докрай и не сте ме разбрали, а в устата ви велики приказки! Вие ще си счупите главата някой ден с тая ваша прибързаност. — Той помълча някое време, но псетата в очите му не се прибраха, а клекнаха в краката му и оттам ме гледаха с потъмнели от злина очи. — Аз не ви предлагам да се откажете от операцията, за такава благоразумна постъпка вече е късно. «Жребият е хвърлен» — както казва една пословица.
«Жребият е хвърлен» — тази фраза от историята употребяваше често баща ми и тя не беше никаква «пословица» .
— Това са думи, казани от Юлий Цезар, преди да премине реката Рубикон — поправих го не без удоволствие.