В Милано стигнахме подир пладне. Настанихме се в една странноприемница, но този път тя не беше извън портите на града, а се намираше близо до градския пазар. Учителя изпрати прислужника от кръчмата да намери и доведе едного, когото наричат Марко, и ме помоли да му обясня, че този Марко живеел там и там. Аз обясних на прислужника къде живее поменатият Марко и той излезе да го търси.
— Този Марко — взе да ми обяснява Учителя, но шепнешком, макар че людете от околните маси не разбираха български, нито пък Мария, която седеше на нашата маса, — този Марко е наш българин, родом е от едно село близо до Велбъжд, но от петнайсет години живее тук, в Ломбардия. А го доведе в тази земя Назарий, също българин, който допреди пет години беше епископ богомилски па цялата Ломбардска област. Назарий е родом от Търновград и душата му се освободи от тялото си преди пет години. Склопи очи, преди да ръкоположи Марко за свой заместник. Сега тази работа трябва да извърша аз, чедото ми. Аз да го ръкоположа за пастир на ломбардското стадо.
— Толкоз ли няма тукашни хора! — учудих се. — Да биеш толкоз ми ти път на тия години за една работа, дето може и местен човек да свърши!
— Учението на поп Богомила за Сътворението и за Истината на Исуса е проповядвано на тази земя най—напред от българи. Епископ Назарий пръв е събрал Христово стадо в близкото тук градче, наречено Конкорецо. Той пръв е донесъл тук и е превел на латински език нашата Свещена книга. Той по душа е свят човек и в него и в истините, които е проповядвал, са повярвали мнозина.
Сред повярвалите има князе и други велможи и затуй истинската Христова вяра не се преследва в Ломбардия така, както се преследва в нашата страна. Като ръкоположа тук Марко за пастир на ломбардското стадо Христово, ще се спуснем на юг, в земята на франките, наречена Окситания. Там нашите братя са на голямо изпитание, нищото лъжехристовата църква и князете от север са попели срещу тях смъртоносни борба. Туй, което Борил прави в България, колкото и да е страшно, е детска игра на гоненица в сравнение с туй, дето става сега в земята на франките... Ето защо, чедо, за да ходя сред тях и да укрепвам духа им, немощното ми тяло има нужда от здрава десница като твоята...
Докато Учителя приказваше, Мария задряма и аз я наметнах с моята пелерина. Тогава всички наоколо впериха очи в мен, защото аз бях в благороднически дрехи и на бедрото ми висеше меч.
Но ето че прислужникът доведе тогава Марко и Учителя стана, за да му стори място на нашата маса. Марко, човек около петдесетгодишен, нисичък и чевръст, беше облечен в сива власеница. Той почтително целуна ръка на Учителя, а Учителя го целуна по челото. После Марко седна и не си отвори устата, докато Учителя не му обясни кой съм аз, къде съм изучил латинския език и франкския и че му носи в мой превод Свещената книга и Видението Исаево. Като чу за тия книги, замисленото лице на Марко се пооживи, той ми се усмихна и рече:
— Само туй дело ти стига, сине, за да погледне бог благосклонно на сегашните и на бъдещите ти грехове.
После Учителя му разправи за Мария, която през туй време сладко спеше, захлупила лице върху масата. Mapко рече:
— Има едни добри хора в Конкорецо. Ще я настаня на работа при сеньората. — Той помълча, извади от pacoто си шепа сушени сливи, сложи пред всеки от нас по няколко и поклати угрижено глава. — Дошли сте в лошо време, братя! — започна той. — И над Ломбардия папа Инокентий Трети извади меч и протегна главня! Дукът на Милано му се опираше, и сега му се опира колкото може, но оня дяволски син разполага с голяма сила и много пари и натиска. И нашият дук взе да отстъпва по малко, за да печели време.
— А нима дукът на Милано е богомил? — учудих cе до немай—къде.
— Да е богомил — не е, сине. Но нашата църква по е като католишката църква, да го прави слуга на папата и папата да му бъде господар. Нашата църква го освобождава от папското господство. А това значи той да не плаща на папата десятъка от приходите си, да не му изпраща войници, когато папата поиска, и да има развързани ръце спрямо съседите си. Той има интерес, сине, църквата в Италия, пък и навсякъде, да е богомилска. Но ще ти кажа, сине, че благодарение усърдието на нашия Назария, чиято душа сега блаженствува в божите нозе, мнозина сеньори приеха в душата си нашата вяра, а някои от тях се дори и покръстиха в Духа светаго. Така например маркизът на Конкорецо, Лоренцо Мацони, е наш човек, макар да не се е покръстил. Но жена му, маркизата, при която ще проводя тази девойка — той кимна към спящата Мария, — се покръсти, има вече две години — в Духа светаго. И тя е една примерна наша сестра и живее според нашия ред. В Конкорецо мнозинството от хората са наши верующи, има само една шепа католици, но и те не враждуват с нас. А тука, в Милано, работите тръгват на зле.