Выбрать главу

 

Към десет часа пристигнахме в Конкорецо. Когато се разделяхме с Мария, тя се разрева горчиво, а аз усетих в сърцето ми като да се забива стрела.

— Не плачи, Мария! — рекох й. — Утре ще дойда при тебе и ще те взема и пред идните дни ще бъдеш само с мен!

Когато тя и жената, дето я водеше, се затулиха в мрака, аз рекох на моя Учител и на Учителя Марко:

— Благочестиви пастири на стадото Христово! Аз съм грешен човек и съгреших. Тази девойка, докато пъхнахме за Милано, стана моя жена. За греха си ще отговарям пред бога. Но ако изоставя тази девойка, след като съгреших с нея, бог ще ме накаже още по—сурово. И ако изоставя тази девойка, а тя вече носи в утробата си моя син или моята дъщеря, бог ще отвърне лицето си от мен, защото аз ще съм един безчестник. Ако послушах дявола веднъж, та сгреших с нея, няма да слушам дявола втори път, та да я изоставя и тя да бъде презряна от всички хора катоо майка на незаконно дете.

Така им рекох, а те и двамата се замислиха и дълго мълчаха.

После и двамата прочетоха заедно молитвата «Отче наш» и Учителя Марко ми каза:

— Понеже братът Йосиф е по—горен пастир от мене, той ще да отсъди какво да бъде с тебе и с тази девойка по—нататък. Но аз ще кажа какво мисля. С недостойната си душа аз мисля, че детето, което ще се роди от греховната ви връзка, ще трябва да носи в тоя жесток свят името на баща си. И че ти, ако оставиш детето си без бащино име, дяволът повече ще се радва.

— Ех, Лукане, Лукане, чедо мое! — въздъхна Учителя Посиф. — Ти сгреши с тази девойка, но виновник за греха ти съм аз, защото аз те поведох със себе си по лъжовните и коварни пътеки на тоя дяволски свят! Тая нощ аз няма да спя, а ще се моля богу мене да накаже заради твоя грях. А и ти се моли богу и всеки половин час чети молитвата «Отче наш». Утре аз ще ви благословя, за да взема върху себе си вашия грях пред бога. А вие с девойката се венчайте в дяволската църква на тоя град, за да смята властта връзката ви за законна и детето, което ще се роди — за законородено. И за да не бъде без време пресечен пътят на майка му към божията истина. Защото и тя има дни пред себе си, за да се покае и изкупи греха си!

До някое време съм чел молитвата «Отче наш», сетне съм заспал. Рано сутринта ме събуди Учителя Йосиф, лицето му беше жълто, очите му бяха измъчени и страшно уморени.

— Чедо, чедо! — въздъхна той. — Аз разпъвам душата си накръст цяла нощ заради тебе, а ти сладко спиш!

Учителя Марко ни заведе в една просторна сграда, където беше се насъбрал много народ. Веднага очите ми се спряха на една стройна сеньора. Нейната рокля бешо скромна, но в сравнение с бедняшките рокли на другите жени изглеждаше разкошна. Самата сеньора беше голяма хубавица, имаше миловидно лице и годините й не бяха повече от трийсет.

— Това е сеньора Беатриче, съпруга на маркиз Лоренцо Мацони, наша сестра във вярата Христова — представи ми сеньората Учителя Марко. — На нейното добро сърце поверихме твоята Мария. — И като се обърна към маркизата, й рече: — А това е момъкът, който днес ще й стане съпруг.

Аз целунах ръка на маркизата, тя ми благодари, но се смути.

— Тука аз съм само сестра на братята си, сеньоре — рече ми тя. — Не е прието брат да целува ръка на сестра си.

Аз се поклоних.

— Извинявайте! — рекох и отново по навик понечих да целуна ръката й, но тя деликатно я отдръпна и този път лицето й наистина поруменя.

Сетне Учителя Йосиф възведе Учителя Марко в сан епископ.

Марко постла една маса с бяла покривка и постави на нея пита хляб. После три пъти се поклони на Учителя Йосиф. Учителя Йосиф рече: «Пощадете ни и благословете!» И прочете три пъти молитвата «Отче наш». Всички, които присъствуваха, повтаряха с него молитвата, получаваше се нещо като църковен хор.

Учителя Йосиф каза:

— Българската църква е майка на ломбардската богомилска църква. Българският богомилски епископ отец Назарий беше нейният първи ломбардски епископ. Като представител на църквата—майка аз въвеждам отец Марко в сан епископ.

Отец Марко наведе глава и Учителя Йосиф простря и двете си ръце над него и отново прочете молитвата «Отче наш». Повториха я в хор всички, които присъствуваха на )И обред. Само аз си мълчех. Аз не бях покръстен.

Сетне Учителя Йосиф рече:

— Нашият Господ Исус Христос казва на своите ученици в евангелието на свети Матея: «Идете и научете всички народи и ги кръстете в името на Отца и Сина и Светаго Духа. И научете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето аз съм с вас до свършека на света.» И в евангелието на свети Марко нашият господ бог Исус Христос казва: «Истина, истина ви казвам, че никой човек не ще влезе в царството божие, ако не е бил възроден от вода и Духа светаго.» И Йоан Кръстител говори за това кръщение, когато казва: «Вярно е, че аз кръщавам с вода, но Тоя, който иде след мене, е по—силен от мене и аз не съм достоен да вържа ремъка на обувките Му. Той ще ви кръсти с Дух свети и с огън. Ето защо аз въвеждам отец Марко в сан епископ богомилски на Ломбардия чрез Дух светаго.