— Мосю Пер Гоше — обърна се към него кръчмярят, — водя ви доктор Мишел, по препоръка на мосю Люсиен!
Пер Гоше ме разглеждаше внимателно и аз изпитвах чувството, че ме обгарят черни пламъци от горе до долу. Той ми подаде ръка и по южняшкйте му устни се появи топла, но сдържана усмивка.
— Съблечете се и седнете, доктор Мишел! — Той отвори долапа и извади оттам закачалка. — Заповядайте, окачете балтона си, ето че имаме готовност да посрещнем един елегантен гост!
— Благодаря! — усмихнах му се и аз, макар да не ми беше до усмивки, и не без малко учудване забелязах, че в долапа имаше окачени и женски дрехи.
— Гардеробът е смесен! — рекох. — Да не би да съм притеснил неволно с присъствието си някоя дама?
— О, докторе! — махна с ръка Пер Гоше. — Не се вълнувайте чак толкова! Когато целият свят е притеснен, в реда на нещата е и някоя дама да бъде притеснена. Не се тревожете, моля ви!
Докато говореше и се шегуваше, очите му спокойно и внимателно ме проучваха и като че ли ме претегляха на кантар. Почувствувах една лека струйка на неприязън да се промъква в душата ми. Той беше по—млад и сигурно биографията му не беше по—богата от моята. Пък и тая негова провансалска мъжка напереност не ми допадаше много, никога не съм изпитвал възхищение от тореадорската хубост!
Седнах пред масичката с хризантемите, извадих лулата и тютюна. Той се намести на леглото, което беше под прозорчето, така че да ме гледа право в лицето.
— Колкото тия хризантеми са обичайни за нелегална квартира, толкова и псевдонимът ви отговаря на вашата външност! — рекох.
— Всичките мъже от нашия край, а аз съм от Юга, ca хубавци! — засмя се той. — Но трябва да ви кажа, че пред жените от Юга ние не вървим много. Нашите жени имат слабост към Севера! Колкото до псевдонима ми, измислиха ми го моите по—стари другари. Наложи се аз да ръководя временно по—възрастни другари, да ги наставлявам в някои работи и те ми измислиха прякор «таткото». Татко Гоше! А за хризантемите вие, докторе, трябва да се досетите сам, като видяхте женските одеяния в долапа. Истинските парижанки дори когато са в нелегалност, не могат без цветя! Както и истинският южняк не може без това! — Той измъкна изпод възглавница на леглото едно плоско шише. — Ракийка от смокини! — Той погали с поглед шишето и отново го скри под възглавниицата. — Но, докторе! Нито аз си позволявам, нито ще позволя на когото и да било от другарите си да вкусят от тоя еликсир, докато не дойде Победата! Когато издигнем отново френското знаме над Отел дьо вил, аз ще излея туй шише в гърлото си до капка! А между другото ние с вас се познаваме, но от разстояние! Ето как се пресичат пътищата на хората, докторе! По най—невероятен начин. Ние с вас сме си кореспондирали вече няколко месеца, но посредством трети лица, разбира се! И така, скъпи докторе, оня бонбон, Нана, ви изненада тази заран рано—рано в хотела, а? Ха—ха! Все пак лошите известия ви бяха поднесени от едни хубави устица, нали? Да благодарим ма бога, случва се човек да научи, че е в капана с двата си крака направо от някой гестаповски офицер!
— Не знаех, че Нана е ваш човек!
— Искате да кажете «наш»?
— Да речем!
— И аз не зная нищо за Нана. Колкото по—малко неща знае човек за тоя свят, толкова по—добре!
— Но вие знаете за мен доста неща!
— Зная.
— Какво собствено?
— Каквото е необходимо! — Той помълча и се усмихна: — Имам информация за вас и от източници, за които никога не бихте се сетили! Да, да! Знаете ли, днешният ден ще бъде ден на сюрпризи за вас! Търпение!
— Не обичам загадките! — рекох. — Бих предпочел да говорим по—делово!
— От много деловитост понякога боли глава, докторе. Нещата са ясни: вие сте при Пер Гоше и ще бъдете при него неопределено време. Ще имате добрината да не си показвате носа навън по понятни за вас причини. Поне за известно време.
— Не съм свикнал да стоя без работа! — рекох,
— Ако стане нужда от рискове, ще ви рискуваме, докторе! В такъв случай вие няма да излезете с вашия елегантен балтон, разбира се, и с вашата още по—елегантна шапка, както ви знаят от Гестапото. Ще се погрижим да носите нещо по—обикновено.
— Как се казва кръчмарят?
— Кръчмарят ли? Е, наричайте тоя човек «братовчеда Морис»!
— Ще изпратя братовчеда Морис да ми купи от някой вехтошар каскет и износена полушубка.
— Ще видим това, скъпи докторе, защо бързате? Аз имам тук един дебел скиорски пуловер, ще ви го дан веднага. С него може да се поразтъпчете до братовчеда Морис, няма да прави впечатление на публиката. Свалете това безупречно сако, тука пият виното си стрелочници от лионската гара и носачи от кея!