През тия дни и аз самият скитах през странни зигзаги в собствения си живот — преживях съвместните ни години с Ана и как на края двамата стигнахме до развод. През тия единадесет дни аз открих Юла — като отчаян пътешественик, който изведнъж открива приказна страна. Какво скиталчество, дявол да го вземе! Да ми завидят Магелан и испанските конквистадори!
Но от ръкописа остават още страници — предстои ми още път. А и собствения си път не съм извървял докрай. Трябва да уредя някои неща. После дали ще свия платната, или ще се впусна в нови пътешествия — бъдещето ще покаже. Нали се казва: «Каквото рекъл бог!»
Онази възрастна жена, съседката на Юла, дойде вчера, за да сложи домакинството ми в ред. Юла ми беше изпратила по нея два карамфила и за закуска — бутилка мляко и две банички. Аз сложих двата карамфила в най—хубавата ваза, каквато успях да намеря, а на възрастната жена рекох:
— Ти ще си идеш и повече няма да ми дохождаш. Аз имам една жена за чистене, която от десет години се занимава с домакинството ми. Не е редно да давам пътя на тази жена. А на тебе ще ти дам десет лева, задето си била път дотук. Ето. И още двадесет лева ти давам, за да идещ до някой цветарски магазин и да купиш с тия пари карамфили. Ще помолиш продавачката да нагласи един букет от карамфилите. Тоя букет ще предадеш от мое име на Юла. И ще кажеш на Юла да не ми изпраща по когото И да било храна. Изпраща ли ми храна — ще я хвърлям в боклука, тъй да й кажеш.
— Добре, докторе, ще й кажа! — рече жената. — Грехота е да се хвърля храна!
Преди да си излезе, дойде ми на ум нещо и запитах за адреса на Юла.
— «Дунав» 17, третият етаж, гарсониерата вляво — отговори жената. — Аз живея насреща.
Според правилата бях длъжен да «пазя» стаята поне още една седмица, а след това да «проходя», като npeз първия ден направя не повече от двайсетина крачки навън. Но на единадесетия ден аз се изправих, взех един хладен душ, облякох черен костюм и си сложих светла връзка. Откърших цветчето на единия от Юлините карамфили и го забодох до бялата кърпичка на сакото си. После извиках такси.
Таксито ме отведе до болницата. Появата ми в болницата предизвика такъв ефект, сякаш вътре беше влязъл не човек, а слон. Докато чаках асансьора за първия етаж, понеже пестях силите си, от кабинетите наизлизаха доктори и сестри и така удивено ме гледаха, сякаш не бях редовен човек, а някакъв «възкръснал от мъртвите», като оня Лазар, дето Христос вдигнал от гроба.
Пред кабинета на управителя щях насмалко да прегазя онова миниатюрно същество, секретарката, с която разговарях на другия ден, след като бяха ме наказали.
Тя тъкмо затваряше вратата на кабинета подире си и просто сама налетя върху мен. Може би щеше да припадне, виждайки се неочаквано в обятията ми, едно мишленце в лапите на огромен котарак. Аз се отдръпнах, колкото иожех, и като извадих Юлиния карамфил от джобчето на сакото си, галантно й го поднесох:
— В знак на почитанията ми към вас! — усмихнах й се и още по—мило й рекох, за да се успокои съвсем: — Вие сте храбро момиче, такива като вас ме възхищават. Ако никога ви изгонят оттук, разчитайте на мен!
Тя пребледня и без да продума, тръгна замаяна за стаята си. Какво да се прави, и най—храбрите се сащисват понякога!
Управителят не пребледня, само една тръпка премина през лицето му, като че ли нещо го прободе отвътре.
— Само вас не очаквах! — рече той и в гласа му прозвуча наистина голямо съжаление. Сякаш в кабинета му беше влязъл оня вестител с черната наметка, за да му каже, че трябва да се готви за път. Той ми подаде ръка като умрял и аз отговорих на ръкостискането му също като умрял. — Не трябваше да излизате! — рече той. — Голяма грешка сте направили!
— Я не се занимавайте с мен! — рекох. — За грешките си аз ще се разплащам, от вас никой няма да поиска иа моя сметка дори лев!
Той повдигна рамене и очите му потъмняха.
— Аз ви говоря като колега! — рече той.
— Да оставим колегиалните разговори за по—добро време! — рекох. — Сега съм дошъл при вас заради онази медицинска сестра, която изгонихте от болницата.
Лицето му почервеня, а по устните му се появи една усмивка, която някои литератори наричат «ехидна».
— Да не повярва човек на ушите и на очите си, уважаеми колега! Такава звезда като вас да рискува живота си за една капризна и недисциплинирана служителка! Трябва наистина големи чувства да ви вълнуват, щом сте поели такъв риск!