Вчера извиках Жералд—Бернар в град Фуа.
Бернар се завърна от град Фуа смутен и подтиснат. Досетих се какво са му наприказвали доминиканците, но все пак попитах:
— Брате Бернар, какво ти казаха от Инквизицията?
— Казаха ми, брате Лукияне, че ще те вземат, ако до два—три дена не напуснеш Монферие!
Преглътнах мъката и яда си, помълчах и му казах:
— Днес е сряда. Потърси за в други ден, петък, човек е коне и кола, който да ме изведе от Монферие!
Добрият Бернар въздъхна и като не вдигаше очи от земята, рече с успокоена вече душа:
— Времето е мъчно, но се надявам да ти намеря човек с коне и кола!
Не биваше да му се сърдя. Инквизицията му беше хвърлила око, чакаше само повод, за да го изправи пред зловещия си трибунал. Ако го разминеше кладата, щеше да дочака края на живота си в някоя килия под земята, окован в железа.
Оставаше ми само един ден, за да довърша спомените си — да преживея отново живота си, за да сгрея старческите си ръце над онова, което е било хубаво, и с него да се утеша.
Няма да описвам подробно събитията в Каркасон — и поради липса на време, и защото не желая да се превърна в летописец на албигойския поход. Един трубадур го описа вече в една своя поема — замазвайки истината за Безие, своите симпатии към катарите и дивата злоба на оня човекоядец в расо — абата Арнолд Амори. Боял се е за кожата си тоя трубадур — ако беше казал истината, Инквизицията щеше да превърне и него, и съчинението му на пепел. Аз пък, доколкото описвам похода, правя го за себе си — той се превърна в част от съдбата ми, част от пътя, който извървях, за да стигна до голямата Истина за Живота.
Кръстоносците се появиха пред стените на Каркасон на 28 юли. До 1 август те търсиха слабите места на крепостта и ги откриха — това бяха двата квартала, застроени североизточно и югозападно от главната крепост. Североизточният квартал се казваше «Льо Бург», а югозападният — «Льо Кастелар». Стените, които обграждаха «Льо Бург», бяха по—слаби, каменометните машини на кръстоносците направиха пробив и разбойниците се втурнаха вътре, през пробива, както нахлува голяма река, която е разкъсала бента си.
Но Каркасон не беше Безие, ако в Безие кръстоносците влязоха като на сватба, улеснени от предателството на владиката, тук, в «Льо Бург», те трябваше да се бият за всяка къща, за всяка улица. Сам Раймон Роже Тренкавел участвуваше в битката и трябва да призная, че той се биеше чудесно, пъргаво, като същински рис, най—малко двадесетина кръстоносци паднаха от неговия меч. Само когато насреща му се изпречи Симон дьо Монфор, черният конник, който командуваше пристъпа срещу «Льо Бург», аз изтръпнах — той беше два пъти по—едър от виконта. Където се появеше, мястото се превръщаше тутакси на кланица, с очите си видях как разполови едного от рамото до кръста. Като зърна виконта, той пришпори така силно коня си, че животното се изправи на задните си крака, а после като бясно полетя срещу нас, тъпчейки и наши, и свои. Тук Роже Тренкавел щеше да намери смъртта си, смърт хиляди пъти по—достойна от онази, която щеше да го сполети само след три месеца. Аз се проклинам и до ден днешен, задето, намесвайки се, спасих тогава живота на тоя благороден човек.
Като пришпорих на свой ред коня си, излязох пред виконта в мига, когато Симон дьо Монфор щеше да стовари меча си върху главата му. Мечът на Симон дьо Монфор тресна така силно върху моя щит, че екотът от удара накара всички, които се биеха наоколо, да преустановят боя помежду си и да извърнат глави. Тоя удар, който едва не ме отхвърли от седлото, щеше без друго да разполови виконта надве.
Ние си разменихме десетина удара и аз през цялото време чувствувах, че тоя човек вижда в мен една преграда, която закрива целта му. На края, като не можа да ме отмести, вдигна меча си за поздрав, усмихна ми се и се запиля на друго място, където неговите хора имаха нужда от помощ.
Колкото и отчаяно да се биехме, не можахме да спасим «Льо Бург» — бяхме не повече от триста души, а кръстоносците бяха хиляди. Но дадохме възможност на населението му да се изтегли в крепостта.
Така крепостта прие 5000 души, за които не беше предвидена нито вода, нито храна.
На другия ден каменометните машини на кръстоносците съсредоточиха ударите си върху «Льо Кастелар». Тоя квартал беше по—добре укрепен и се държа два дена, като през това време на два пъти минаваше от едни ръце в други. На края ние отстъпихме в крепостта, където се прибра и населението на тоя квартал. Така крепостта даде приют на десет хиляди мъже, жени и деца, за които не беше предвидена нито вода, нито храна.