Виждам през пролуките на летвите, че слънцето се е вдигнало вече над овошките, но се излежавам, не ми се става. Чувам стъпките на Луиза по двора, тя снове насам, натам. Довечера ще се върнат косачите, трябва да ги посрещне и нахрани. Трябва да сложи зоб на коня, да забърка на прасетата, да издои кравата и да свари млякото. Тя е пъргава като кошута и ще се справи с всичко, за нея не ме е грижа. Тя е жена на моя приятел Едмонд, с когото ме свързва бойно другарство и една обща мъка от загубата на войната, затова бих се презрял за цял живот, ако мислите ми се въртяха около нея нарочно.
Наближава време да напущам Монферие. Преписах старинния ръкопис, починах си от войната, вече нищо не ме задържа тук. Дори мисля да ускоря заминаването си до ден, до два, за да не преча повече на Едмонд. Той е велосипеден техник, работил е в близкия град Фуа, но заради мен си губи времето в Монферие. Търпеливо ме изчаква да завърша преписа си, пък и навярно чувствува, че ми е приятно да се излежавам на сеното, окосено по пиренейските ливади. Как вълшебно дъха само това сено, какви рояци от чувства буди в душата ми и какви мисли ме спохождат!... Да, час по—скоро трябва да се дигам оттук.
Гнети ме безделието, една тяга към дома напира в гърдите ми. Оня ден получих писмо от Соня. Когато тръгнах за Испания, тя се готвеше за държавен изпит. Сега ми пише, че са я назначили за стажант—лекарка в Алексан—дровата болница. Как ли изглежда в бялата си престилка, с чипото си носле и лице на момиче! Върху гърба на листа отбелязала с чертици ръката на малкия Лука. Сега е на три години, а когато го оставих, едва беше започнал да ми се усмихва. Дори изпитвам малко срам, защото личицето му е избледняло в паметта ми.
Но най ме гложде и тревожи обстоятелството, че съм загубил връзка с организацията, че съм си дал «ваканция», без да се обадя никому. Моите другари от батальона, излезли живи от обкръженията, навярно са пристигнали вече в София и отново са запретнали ръкави. А аз лежа на прясното сено, изтягам се като безделник и мисля за неща, от които изтръпвам и се червя.
Едмондови са сиромаси, на трапезата им нито един залък не е излишен, но ме обикнаха и зная, че ще им е тъжно, когато си замина. Дори Ерве, който е женен за сестрата на Едмонд, тоя мълчалив и груб дървар със се—верняшко лице, но с душа на провансалец, оня ден ми подари една чудесна лула, която сам беше издялал от черешов дънер. Провансалци са сърдечни и гостолюбиви — постоиш при тях ден—два и вече си техен човек, стига да не си някой натрапник от «властта» — инспектор, лесничей, чиновник по данъците. Ако си такъв, ще се държат с теб учтиво, но резервирано, със затворени сърца. Дори жените им, щедри на усмивки, ще те отминават надменно и със стиснати устни. Като онази непристъпна Dame Giralda от средновековна и непокорна Тулуза, която завоевателите кръстоносци удавили в един кладенец.
Да, трябва да се стягам за път. Топлите усмивки и добросърдечието разнежват душата, а аз съм войник и като си помисля какво ми предстои, виждам, че място за нежности няма. Ние сме поколение, осъдено да живее сурово — в името на нежността, чието царство ще настъпи след революцията. След революцията по всички честни лица ще греят усмивки, каквато е усмивката на Луиза, и хората ще се състезават кой да бъде по—благороден и по—справедлив, и по—щедър спрямо своите другари. Като си помисля за това бъдещо царство, готов съм да се бия не в една, а в сто граждански войни.
— ЛукО! — чувам гласа на Луиза под стълбата и сърцето ми подскача. — Ако си буден, покажи се!
Вместо «Луко» за нея съм «ЛукО».
Заставам примрял на отвора и най—напред виждам под себе си широко оголените рамене на Луиза. Те блестят, сякаш са изваяни от полиран алабастър, макар че слънцето още не е прехвърлило плевника и Луиза стои в сянка. «Защото гледам отгоре» — мярка се в паметта и изпитвам неудобство.
— ЛукО, наведи се да поемеш паницата с мляко! — казваЛуиза и ослепително ми се усмихва.
— Но аз ще сляза, скъпа Луиза, защо! — казвам смутено и протягам крак да стъпя на стълбата.
— О, не трябва! — нарежда ми властно Луиза и протяга нагope паницата с мляко. — Стойте си там, аз ще ви
дойда на гости!