Е, разбира се, сега Юла ще ми обърне гръб... Да върви по дяволите! Ако всички жени на света постъпват като Юла и изоставят един човек, който се намира в смъртна опасност, аз на всички бих въздал заслуженото като на Юла, пък нека да ми обърнат гръб! Човекът в опасност — това е лакмусът, който показва колко пари струваш. Ако изоставиш такъв човек — ти си «чрев» както едно време са казвали на червея нашите деди. И понеже у нас няма закон, който да наказва, когато един човек се превърне в «чрев», аз ще въздавам правосъдие, както си знам. Поне в моята област и докато имам възможност, сетне нека ме наказват. От такива наказани както казах на шефа и според жаргона на хъшлаците —«ми пука»!
И така, чудех се на моя баща и му се смеех в душа си, задето беше се отказал от оная съблазнителна п р о в а н с а л к а, и същевременно изпитвах снизхождение към слабостта му, нали всеки голям човек си има и по някакъв недостатък. Александър Велики например е бил пияница, а Наполеон според някои от биографите му е търпял Жозефина да му изменя под носа. Като си мислех така, отидох в столовата да глътна няколко капки коняк, защото междувременно беше започнало да ми се вие малко свят и пулсът ми да засича, както засичаше моят фолксваген, когато се запушваше жигльор. Взех шишето и седнах на масата, която от снощи не беше прибирана. Липсваше само печеното пиле, него бях изхвърлил в кофата за смет. Иначе картинката беше останала същата, каквато я бях заварил снощи: един прибор, една чаша за шампанското и клюмнало клонче люляк в стъклена ваза. Страшна самота цареше върху тази маса. Като че ли беше сложена на една безлюдна планета, където предпоследният й жител си беше заминал само преди няколко часа. Последният бях аз. Затова имаше един прибор за ядене и една чаша за прощалното шампанско. За това беше оклюмнало и клончето люляк — и то беше едно.
Накратко, почувствувах се така, както оня Едмонд от Монферие би се чувствувал, ако някой му разкажеше
за «подаръка», който жена му е предлагала на баща ми и ако баща ми свръх всичко не беше се отказал от тоя подарък.
О, наивни рицари от 30—те години, ако и днес ви имаше по света, «едмондовци» не биха се срещали на път и под път и аз смият не бих се чувствувал у дома си като на изоставена планета. Разбира се, струва си да се смеем, защото отказва ли се, когато една хубавица предлага любов! Пък и смехът, както има дума, е здраве. Но да ви гледаме със снизхождение — не! Аз бих казал, че заради наивността ви — не е грях да ви се смеем; но да ви сваляме шапка — за почтителността! Аз бих предложил наздравица за почтителността!
Вместо няколко капки отпих една хубава глътка. Нали вдигах наздравица. Отвлякох се до кабинета си и тъкмо щях да се захвана отново с ръкописа на баща ми, иззвъня телефонът. Този път се обаждаше секретарката на шефа. Шефът й бил заръчал да ми съобщи, че според резултата от аутопсията моят художник бил починал от инфаркт на миокарда.
— Искате ли да ви прочета тази част от протокола, която се отнася до решението на колегиума? — попита ме любезно секретарката.
— Пo—голямо удоволствие ще изпитам, ако ми го разкажете с ваши думи! — рекох. Тя очевидно се смущаваше, нещастната, и аз я окуражих: — Вие имате приятен глас — рекох, — започвайте!
— А че... — гласът й спадна, но тя се прокашля и храбро продължи: — Снемате се от длъжността началник на отделение неврохирургия за една година и ще получавате заплата според щатното разписание за начинаещите доктори.
— Чудесно! — засмях се аз.
Тя попита студено, като че ли я бях обидил:
— Кое е «чудесното», другарю професор?
— Това, че разказвате чудесно, момичето ми!
— Благодаря! — каза тя.
— А за наказанията на «потърпевшите» бихте ли ми низали няколко думи?
— Доктор Палиев се наказва със строго предупреждение, а медицинската сестра Юлия Стоянова се привежда в чин «санитарка» за три месеца. Имате ли други въпроси, другарю професор?
— Нямам! — рекох. — Желая ви приятен ден! Н
После седнах пред бюрото и се загледах в «Езерото с червените рибки». Беше златиста есен и златисти листа хвърчаха на рояци из въздуха и като че ли от много далече една шарманка въртеше стария шлагер: