Довиждане, Париж! Тъжно е, че днешните господари на деня ми сочат вратата, но търпение! Твоите улици и булеварди, площади и мостове са посрещали и изпращали и лоши, и добри дни; сигурен съм, че в близко време ще I дочакаш най—хубавите си времена! А аз ще те помня с Плас Конкорд, с твоето «долу» на фашизма; и естествено, с твоята Мари!
9
Отлично, татко, шест (6)!
Имам следните бележки. Сега у нас много е на мода глаголът «утвърждавам». Утвърждавам в смисъл «заякчавам», «задълбавам» в положителния смисъл на думата. Например: «Утвърждавам получените високи добиви с нови, още по—високи добиви.» Думата ми е за следното. Ако аз бях на твое място, любезни татко, щях да утвърдя първоначалния си успех при чудната Мари с още едно преспиване на нейния миндер. По такъв начин аз щях да заякча постигнатия вече успех. Виж го оня тип с мустаците ала Мопасан! Тръгнал да купува, дъртият му пръч, скъпи накити за «дами с камелии», а ти се врече да се не срещаш повече с твоята «камелия», която не ти искаше нищо, която дори ти отказа подарък от 10 000! Ах, казва ли се сбогом завинаги» на такава чудна жена!
Това са бележките ми. (Всичко останало е за отличен (6).
Оставих ръкописа и се замислих. Тази Мари не ми излизаше от главата. Навярно не беше такава зеленоока хубавица като Юла, жена в бюста и момиче в задника. Но пък Юла не би излязла никога на една демонстрация, която да й коства службата, нито пък би се отказала от подарък дори за левче, камо ли за 10 000! Юла беше нашенска «камелия», във всяка страна «камелиите» са с различна боя...
Отдавна беше настъпила нощ. Имах чувството, че тъмнината напира на къщата от всички страни, че натиска със страшна сила стените й, покрива й, прозорците струваше ми се, че всеки миг може да рухне под напора й било някоя стена, или пък да издрънчат стъклата на прозорците и през пробойните им да нахлуят гъсти реки, черни като катран.
После се съвземах и си казвах, че ми се привиждат глупости, че никакви стъкла не могат да дрънчат, тъй като прозорците са отворени и през тях не нахлува нищо друго освен смесената нежна миризма на люляк и жасмин.
Сякаш някакво голямо и тежко копито беше стъпило па гърдите ми и навремени натискаше. Когато натиснеше по—силно, въздухът от дробовете ми изскачаше със свистене и на очите ми започваше да люти. През цялото време, докато копитото тежеше на гърдите ми, аз се питах на какво ли пък животно принадлежи. Не можех да видя животното поради тъмнината и защото беше се извисило круто над мен.
После пак си казвах, че това са глупави представи. Какво копито? Просто ме боляха гърдите, стягаха ме. Доста бях преуморявал сърцето си напоследък. Вместо да се разхождам из гората, засядах в кръчмата «Под липите». Когато бивах с приятел, пиех бира по малко, залисвах се в приказки. Но когато бях сам, мислех си за какво ли не, мълчах и се наливах. А немската бира е силна.
Така ме налитаха разни видения, може би бяха кадри от болезнени сънища, но аз съзнавах от време на време, Че това е болката ми, превърнала се ту в мрак, ту в някакво копито.
Докато по едно време не дочух съвсем ясно стъпките на Ана в двора. Невъзможно беше да е слухова халюцинация, тъй като можех да разпозная с абсолютна сигурност нейните стъпки сред хиляди други. Малка беше крачката й, но чевръста, напрегната и токчетата й потропваха като чукчета по паважа. Не, това не беше нито мракът, нито копитото, това бяха, разбира се, нейните стъпки. По това време тя можеше да пристигне само с влака. Бързият влак, навярно, беше много закъснял.
Ето че ключът се превъртя в ключалката, тя влезе в салона и запали лампата. От леглото си видях ясно жълтата черта, която блесна силно под вратата на моя кабинет. Той беше потънал в тъмнина, затова жълтата черта над прага изглеждаше като златна.
Тя захвърли пътническата си чанта на пода, в която вероятно пак носеше някое «истинско» пиле («Толкова много мисля за теб!»), и нахълта стремително в кабинета ми, сякаш изстреляна с ракета направо от Толбухин. Тя донесе със себе си странни миризми — на претъпкан влак, на мръсно такси (евтини цигари плюс лош бензин) и на люляк, съвсем скоро разцъфтял. (Откога е започнала да употребява парфюм «люляк»?)
Както става в такива случаи, когато съпругата пристига експресно при болния си съпруг (с когото още не се е развела и все още не знае дали изобщо ще пожелае да се разведе!), тя коленичи до леглото и отчаяно ме прегърна. (Тоя фатален кръстопът, до който беше стигнала, будеше отчаяние. Не всяка жена може да носи лесно тежкия кръст на измяната. Юла би го носила сигурно като перце!)