— Бих желал да проверя регистрацията на последната пратка в отчетите ти.
Брент го изгледа раздразнено.
— Ние, идиот такъв, не водим отчети за камъните. Какво искаш да установиш?
Херндън се навъси.
— Ние подозираме, че доставчикът отклонява част от звездните камъни в собствения си джоб. И не сме в състояние да го проверим, защото не може да изискаме наличието на каквито и да било документи при пренасянето.
Уайпорецът повдигна безразлично рамене.
— Всички доставчици крадат.
— Звездните камъни ни струват по осем хиляди стелари за бройка — обясни Херндън. — При такава цена не можем да допуснем и най-малкото отклоняване настрани. Кажи ми, колко камъни изпращаш сега?
— Не помня — отвърна Брент.
Херндън се разсърди не на шега.
— Ти и Мърдлин, вероятно, сте комбина. Налага ни се да му вярваме, но във всяка доставка има три или четири броя с дефекти. Убедени сме, че купува от теб, да кажем, по четиридесет камъка и ти плаща триста и двадесет хиляди стелара от парите, с които го снабдяваме, а после заменя няколко хубави камъка с лоши, които струват по сто стелара. Така всяко пътуване му донася допълнителен доход от двадесет хиляди. Или — продължи Херндън — ти умишлено му продаваш дефектните камъни по осем хиляди. Но Мърдлин не е глупак да ги купува, а и ние не сме глупаци да го повярваме.
— Кажи най-после, какво искаш да узнаеш? — запита уайпорецът.
— Колко доброкачествени камъни са включени в сегашната доставка?
Челото на Берт се покри с пот.
— Тридесет и девет — каза той след продължително мълчание.
— Ти ли даде на Мърдлин няколко дефектни камъни?
— Не-е — отвърна Брент.
— Прекрасно — усмихна се Херндън. — Извинявай, че бях така настойчив и подробен, но ние трябва да се докопаме до истината. Нека се сбогуваме като приятели.
Той протегна ръка. Брент нерешително го изгледа, после предпазливо подаде своята. И тогава с бързо и незабележимо движение Херндън забоде иглата в палеца на събеседника си. Бързодействуващото средство, което блокираше изричането на лъжи, започна да действува след няколко секунди.
— Ето — заяви Херндън, — сега завърши предварителната част на нашия разговор. Надявам се, че помниш добре подробностите от досегашния ни разговор. Кажи ми сега, колко звездни камъни ти плати Мърдлин?
Безплътните устни на Брент се стиснаха, но против действието на наркотика беше безсилен.
— Тридесет и девет — изтръгна се от него.
— На каква обща стойност?
— Триста и дванадесет хиляди.
Херндън кимна доволно.
— И колко от тези тридесет и девет камъка са хубави?
— Тридесет и пет — призна с мъка Брент.
— Значи четирите други са дефектни?
— Да.
— Прелестна афера. Ти ли снабди Мърдлин с лошите камъни?
— Да. Струват по двеста стелара парчето.
— И какво става с добрите камъни, за които плащаме, но които така и не попадат на Борлаам?
Брент замята отчаяно очите си.
— Мърдлин… Продава ги на някого и прибира парите в джоба си. За да мълча ми плаща по петстотин на парче.
— И днес, както винаги досега, пазеше мълчание — каза Херндън. — Благодаря за информацията, Брент. Би трябвало да те убия, но си прекалено ценен човек. Запазваме ти живота, но изменяме условията на договора. Отсега нататък плащаме само доброкачествените камъни, а не цялата доставка. Устройва ли те това?
— Не — отвърна Брент.
— Ето, сега си искрен, Брент. Но ще трябва да свикнеш. Мърдлин, казано между другото, вече няма да е доставчик. Ние не допускаме хора с такива наклонности в организацията. И не ти препоръчваме да провеждаш подобни сделки с наследника му, който и да е той.
Херндън рязко се обърна и напусна кръчмата.
Той беше уверен, че Брент ще побърза да уведоми Мърдлин за станалото и така ще му даде възможност да изчезне на време. Но това не го безпокоеше особено, защото в ръцете си имаше такова оръжие, с помощта на което би закарал чакалообразното същество където си поиска.
Беше се заклел да защитава интересите на синдиката като свои собствени, а той бе от хората, които смятат това за нещо свято. В ръцете на Мърдлин се намираха тридесет и девет камъка, заплатени с парите на съдружниците му и Херндън никак не искаше този противен чакал да ги отмъкне.
Ускори крачка и се насочи към къщата, където обикновено бе живял Мърдлин при престоите си на Уайпър. Ходенето му отне цели петнадесет минути — повече от достатъчно време за предупреждение.
Стаята на Мърдлин се намираше на третия етаж. Херндън извади оръжието си и почука на вратата.