Васална преданост на Крелиг! Тези негодници бяха продали и себе си и него на човека, когото ненавиждаше най-много на света! Всичките му морални принципи бяха основани на понятията за спазване на верността, на дадените обещания и безусловно подчиняване на природата на свещената клетва. И сега изведнъж се оказваше свързан с две взаимно изключващи се клетви. Притиснат е като от ментгеме. Единственият начин на бягство от страданията, причинявани от нравствената раздвоеност, би могла да бъде смъртта.
Той се изправи.
— Моля да ме извините — произнесе той, — но днес имам още една среща. Когато ви потрябвам за нещо, вие може да ме намерите на предишния адрес.
Остатъка от деня пропиля в опити да достигне Главния Разпоредител на Двора на Лорд Морис. Херндън му обясни, че против волята си е бил задържан на далечните от Борлаам планети, че намеренията му да възобнови службата си у Лорд Морис са напълно сериозни и че ще изпълнява задълженията си честно и самоотвержено. След известни пререкания той бе възстановен на длъжност младши разпоредител и бе запознат с функциите, които трябваше да изпълнява във всекидневния живот на разхвърляните по цялата страна стопанства на Лорд Морис.
Минаха няколко дни преди да успее да зърне за миг Лейди Морис. Това не го удиви никак — Двореца на Лорда се бе разпрострял на няколко хектара по Борлаам сити, а Лорд и Лейди живееха на един от най-горните етажи на огромното здание, в което останалото пространство бе заето от библиотеки, зали за танцуване и фехтовка, картинни галерии и помещения за съхраняване на несметните богатства на гордия аристократ. Всички те изискваха от обслужващия персонал непрекъснато и грижовно почистване и поддържане.
Херндън я видя, когато минаваше по галерията на шестия етаж в търсене на прехода към седмия, където му бе заръчано да направи каталог на подредените там картини. Отначало чу шума на кринолина, после я забеляза да пресича една от залите, придружена от двама бронзоволики гиганти от планетата Топит, и да се насочва към групата очакващия дами във вечерни тоалети.
Самата Лейди Морис бе облечена в рокля с права кройка, което още повече подчертаваше безупречните линии на тялото й. Лицето й излъчваше печал. На Херндън му се стори, доколкото можеше да определи отдалече, че нещо я гнети.
Отстъпи встрани, така че процесията да мине край него, но тя го видя и метна мимолетен поглед в негова посока. Щом го позна, очите й се разшириха от удивление. Той не се осмели да се усмихне. Смирено изчака тя да отмине, а вътрешно ликуваше с известно злорадство. Не беше никак трудно да се чете по израза на очите й.
В същия този ден малко по-късно до него се приближи слуга агозлит и мълчаливо му връчи запечатан плик. Херндън го скри в джоба си и зачака възможността да остане сам на място, което не се наблюдава тайно. Той знаеше, че тук се намира в безопасност, защото скритата телевизионна камера беше повредена. Той сам я беше демонтирал тази сутрин, като смяташе след известно време да постави нова.
Херндън счупи печата.
„Ела тази вечер при мен — гласеше записката. — Чакам те цял месец. М. трябва тази вечер да е в Двореца на Владетеля. Карла ще ви пусне при мен.“
Светочувствителното мастило мигновено изчезна от погледа. Листът в ръката му се изчисти напълно. Той се усмихна, накъса го и го хвърли в най-близкото кошче.
Когато с настъпването на нощта в двореца загасиха осветлението, Херндън незабелязано се промъкна на дванадесетия етаж, където се помещаваше бодуара на Лейди. Чакаше го придворната дама Карла, същата онази светлокоса девойка, която бе служила за посредничка на борда на „Лорд Насийр“. Днес тя дежуреше и бе облечена с такава прозрачна нощница, което без съмнение се явяваше изпитание на здравината на чувствата му. Като се стараеше да не гледа практически голото женско тяло, Херндън запита:
— Чакат ли ме?
— Да. Върви след мен.
Изразът на очите й му се стори в известна степен странен. Трудно му беше да определи, какво означаваше — желание, ревност или дори ненавист? Но девойката бързо се обърна с гръб към него и го поведе по коридора, който беше осветен слабо със скрити нощни източници. По едно време спря и докосна с ръка стената. На повърхността й за миг просветнаха контурите на врата и изчезнаха. Той се вмъкна вътре и отворът веднага се затвори.
Зад вратата го чакаше Лейди Морис.
Този път не беше облечена въобще, а очите й горяха със страстно желание.
— В безопасност ли сме? — запита Херндън.
— Да. Морис е при Крелиг. — Устните й с горчивина се извиха навътре. — Почти всичките си нощи прекарва да се забавлява с жени, които Владетелят е изоставил. Бодуара не се наблюдава. Морис никога няма да разбере, че си бил тука.