— Седемстотин стелара — произнесе Херндън. Сетне се обърна и като забеляза едно момче наблизо нетърпеливо го повика.
— Седемстотин двадесет и пет — произнесе аристократа.
— Виждаш ли този човек — зашепна Херндън на момчето, — там, напред пред мен? Който се обади с нова цена. Иди при него и му кажи, че неговата госпожа го вика.
Той даде на момчето една златна монета от пет стелара. То опули очи, после се усмихна и се запровира между зяпачите към аристократа.
— Деветстотин — предложи през това време Херндън.
Това бе много повече отколкото търговецът бе разчитал да вземе за протея и може би повече отколкото би могъл да си позволи дори състоятелен аристократ. Но Херндън прекрасно разбираше, че въпросът не е за пари и затова предложи на съперника си почетен изход.
— последната цена е деветстотин — произнесе търговецът. — Лорд Морис, желаете ли да наддадете още?
— Разбира се — отвърна лордът, — но ме викат в къщи и трябва да вървя.
Видът му беше решителен и невероятно сърдит, но той не се осъмни в казаното му от момчето. Херндън си го отбеляза — при възможност можеше да се възползува от това. Догадката му се оказа правилна — той се убеди, че Лорд Морис, придворен на Владетеля, веднага бяга, щом го повика госпожата.
— Цената стигна деветстотин — повтори търговецът. — Нещо не чувам наддаване? Само деветстотин за такъв прекрасен протей! Ще даде ли някой хиляда?
Такъв не се намери. Изнизаха се нужните секунди, повече гласове не се чуха. Херндън напрегнато чакаше в края на тълпата, докато търговецът монотонно не пропя:
— Деветстотин — първи път. Деветстотин — втори път. деветстотин и не повече… Протеят е ваш, приятелю, само за деветстотин. Елате насам с налични пари. А останалите призовавам да се върнат тук след десет минути, когато ще предложа няколко забележителни девойки в розови бузки от Уилидън. — И с непристойни движения подчерта женските им прелести.
Херндън тръгна напред. Тълпата започна да се разпръсва и когато се оказа около търговеца, там нямаше вече никой. Протеят бе приел образа на жаба и седеше свит като безформена пластилинова топка.
Херндън се вгледа в очите на агозлита, който отгоре на всичко миришеше лошо, и му се представи:
— Аз спечелих протея! На кого трябва да платя?
— На мен естествено — замърмори агозлитът. — Деветстотин стелара плюс тридесет за мито — и зверчето е ваше.
Херндън докосна копчето на своя пояс и от него навън изскочи наниз от стостелерови звена. Наброи девет, отдели ги от останалите и ги нареди пред търговеца. После извади от джоба си шест монети по пет стелара и небрежно ги хвърли на масата.
— Оставете си името за регистрацията — каза търговецът, след като преброи монетите и ги провери дали не са фалшиви. Последното извърши с приборче, измерващо плътността.
— Бар Херндън.
— От коя планета?
Херндън за миг се замисли.
— От Борлаам.
Агозлита вдигна очи.
— Нещо не ми приличате на борлаамец. Чистокръвен ли сте?
— А нима това има някакво значение за вас? Знайте, роден съм в прославения с пълноводните си реки континент Зънигог и парите ми са напълно редовни.
Агозлита старателно записа името му в регистрационната си книга, после обходи фигурата на Херндън с наглия си поглед и каза:
— Така и записах, Бар Херндън от Зънигог. Сега сте законен собственик на протея. Сигурно ще ви е приятно да узнаете, че той вече е обучен, приведен в покорство и се е смирил със статута си на роб.
— Това ме радва извънредно — спокойно изрече Херндън.
Агозлита му връчи блестящия диск от полирана мед с набития в нея деветцифрен номер.
— Това е кодовото число. В случай, че робът се изгуби, занесете ключа в борлаамската Централа, от там ще го проследят и ще ви го върнат.
Сетне извади от джоба си миниатюрен излъчвател и небрежно го плъзна по масата.
— А това е резонаторът. Настроен е в резонанс с клетките на специална мрежа, присадена към тялото на протея на субмолекулярно ниво. Тя не може да се извади за пренастройка. Когато не ви харесва, как се държи тази твар, просто разтръскайте резонатора. Много е важно робите да съблюдават наложената им дисциплина.
Херндън вдигна резонатора и каза:
— Протеят и без този инструмент изпитва не малко мъчения. Но ще го взема със себе си.
Търговецът сграбчи протея и го смъкна от щанда в нозете на Херндън.
— Сега е изцяло ваш.
В това време около тях нямаше вече никой. Тълпата зяпачи се бе прехвърлила в другия край на площада, където се предлагаха диаманти. Херндън внимателно огледа заобикалящите го сгради и забеляза една уличка, която водеше към крайбрежната алея.