Като се отдалечи на няколко крачки от щанда на търговеца, Херндън се огледа. Агозлита се подготвяше за следващата част на търга. Зад полупрозрачна завеса се виждаха три изплашени и разсъблечени девойки от Уилидън, които готвеха да показват.
А в посока към морето се виждаше крайбрежната улица, обхваната от ниска стена, зад която се разстилаха ярките зелени простори на Сияйния Океан. За миг мислите на Херндън се устремиха към другия бряг, към далечния континент Зонигог, където се бе родил. Накрая погледа му се спря на ужасеният протей, който бе успял да промени наполовина формата си.
Деветстотин тридесет и пет стелара за този протей! Устните му се сгърчиха в тъжна насмешка. Това бе огромна сума пари, много повече отколкото би могъл да си позволи да прахоса — при това в първия ден на завръщането си на Борлаам, след продължителното пребиваване на други планети.
Но вече нищо не можеше да му помогне. Позволи си да участвува в тази авантюра и не поиска да скочи насред пътя. Подобно нещо не бива повече да си позволява, реши твърдо, като мислеше за изгореното и опожарено село в Зонигог, разграбено от мародерите на армията на Владетелят Крелиг.
— Застани на парапета — заповяда той на протея.
Наполовина оформената уста произнесе неразбрано:
— Сто… панин?
— Разбра ли ме правилно? Тогава иди до стената. Върви, без да се обръщаш.
Херндън започна да чака. Протеят си направи крака и като се люлееше, с несигурна походка запристъпва по изтрития паваж. Деветстотин тридесет и пет стелера, с мъка си отбеляза още веднъж и извади иглопистолета.
Протеят продължи да пресича площада на пазаря в посока морето. Някой се разкрещя:
— Е-хей, тази твар се кани да изчезне в морето! Да я спра ли?
— Протеят е мой — студено отвърна Херндън. — Дръж се настрани от него, ако ти е скъпа кожата.
Няколко човека го гледаха като ошашавени, но никой не помръдна. Протеят се приближи до парапета и спря нерешително. Дори за най-низшите живи същества собственото самоунищожение не можеше да бъде желано, дори при това да се постига избавление от непоносими страдания.
— Качи се на стената — заповяда Херндън.
Протеят се подчини без да се бави. Пръстът на Херндън нежно галеше спусъка на пистолета. Той започна да се прицелва в съществото, което се бе изкачило на ниската стене и сега гледаше мътната вода на залива, изброи до три и стреля.
Тънкият иглообразен куршум като мълния изсвистя над паветата и се заби в гърба на протея. Смъртта би трябвало да настъпи мигновено. В иглата се намираше нервнопарализираща отрова, която действуваше на всички известни форми на живот.
Застреляно точно в средата на поредното си превъплъщение, нещастното създание за миг замря на стената, сетне се катурна и пльосна във водата. Херндън прибра пистолета в кобура. Той видя свидетелите на тази сцена да поклащат глави и чу някой да казва шепнешком:
— Плати за него почти хиляда, а първото нещо бе да го застреля!
Да, скъпо му излезе това утро. Херндън се обърна с намерението да си върви, но откри, че пътят му е преграден от нисък човек с набръчкано лице, който бе изникнал от тълпата, събрана за разпродажбите на брилянти.
— Наричам се болър Бенджъмин — представи се тази дребна пародия на човек. Гласът му приличаше на пресипнало хъркане, тялото изглеждаше изсъхнало и смачкано и беше облечен в тясна измачкана куртка с неопределен цвят. — Аз видях това, което току-що направихте.
— Е, и какво от това? Нима ликвидацията на роб на обществено място се явява нарушение на закона? — навъси се Херндън.
— Само определен тип хора, могат да си го позволят, нали? — произнесе Болър Бенжамин. — Или жесток човек, или безразсъдно смел. Към кой тип вие самият се отнасяте?
— И към двата — отвърна Херндън. — А сега ми разрешете да мина…
— Само минутка — хрипливият глас внезапно заприлича на удари с бич. — Нека поговорим. Щом не съжалявате за хилядата стелара, с които купувате роб и после веднага го убивате, то не съжалявайте за няколкото думи, които ще размените с мен.
— Какво ви е нужно от мен?
— Вашите услуги — каза Бенжамин. — Нуждая се от помощта на подобен на вас човек. Вие сега свободен ли сте? Не зависите ли от някого?
Херндън си помисли за хилядата стелари — почти половината му пари, които бе захвърлил на вятъра, помисли си за Владетеля Крелинг, който ненавиждаше до дъното на душата си и който се бе заклел да убие на всяка цена. И за набръчкания човек пред себе си.