Все пак най-неотдавнашните му придобивки ме заинтригуваха и ми дадоха представа за целта на пътуванията му до Лондон. Изглежда, в месеците до изчезването си беше работил с двама нови доставчици - „Станфорд“, специалисти по научна литература, „Блумсбъри“, и антикварна книжарница, за която дотогава не бях чувал, наречена „Дънуидж енд Дотър“. Преброих поне трийсет квитанции от „Дънуидж“ - всички удостоверяващи плащания в брой на книги, описани на самите документи. Ставаше дума за „Музей на алхимията“, която явно разглеждаше нещо, наречено „философски камък“, първия превод на английски на труд от 1893 г., публикуван за пръв път на латински през 1678 г., „Изкуството да се призовават духове в кристали“ от Йохан Тритемий41, публикувана неизвестно кога, „Гримониум империум“ („Книга за древните духове“), за която се твърдеше, че е копие на труд, първоначално притежаван от алхимика доктор Джон Дий, издадена в Рим през 1680 г., „Театър на земната астрономия“ от Едуард Кели, Хамбург, 1676 г., и други с подобно съдържание. Не твърдя, че съм специалист, но ми стана ясно, че Лайънъл Молдинг е посветил много време, усилия и пари на създаването на библиотека на окултното и „Дънуидж енд Дотър“ бяха облагодетелстваните от новопоявилия се ентусиазъм. За разлика от по-известните „Станфорд“ обаче, те не бяха приложили адрес за връзка на квитанциите. Беше изписано само името на книжарницата.
Прекъснах проучването си. Още откакто започнах да чета този списък от езотерична литература, нещо не ми даваше покой. Бавно се върнах по стъпките си през къщата, като се вглеждах в лавиците и внимавах за разделите и подразделите по теми. Отне ми няколко часа и когато привърших, светлината беше започнала да отслабва. Гърбът ме болеше и трудно успявах да съсредоточа поглед, но бях уверен в следното - в къщата на Молдинг не можех да открия и следа от раздел, посветен на окултната литература, като се изключат двата тома на лавицата над леглото му. Не можех да открия и помен от книгите, явно закупени от него от „Дънуидж енд Дотър“. Естествено, беше напълно възможно да съм ги пропуснал или да не са били поставени на точното място, но първото беше по-вероятно, защото Молдинг ме беше впечатлил като отличен класификатор на колекцията си. Реших да потърся още веднъж на следващия ден просто за да се уверя. В къщата нямаше телефон, така че помолих госпожа Гисинг да изпрати телеграма до Лондон от мое име, на път към къщи, с молба Фонсли, служителят на Куейл, да установи местонахождението на книжарницата, известна като „Дънуидж енд Дотър“, и да ми изпрати отговор следващата сутрин.
Минаваше шест часът. Госпожа Гисинг беше направила пай със змиорка, който изядох с по-голямата част от бутилка вино от избата на Молдинг. След като се нахраних, госпожа Гисинг напълни ваната и си тръгна. Благодарих ѝ за грижите и за пръв път останах сам в „Бромдън Хол“.
Проверих ваната, но водата беше твърде гореща. Нямах желание да се сваря като рак, така че се върнах в стаята и си налях остатъка от виното, докато чаках водата да се охлади. Бях взел няколко книги от лавиците, за да се разсея. Сред тях беше излязлата неотдавна книга на Макнийл „Булдог Дръмънд“51, публикувана под псевдонима Сапър. Макнийл беше воювал при Ипър и аз се възхищавах на историите му за „Дейли Мейл“ и „Уор Илюстрейтед“, въпреки че бяха по-захаросани за моя вкус. И все пак те бяха написани, докато войната още бушуваше, и ако се беше разпрострял за истинския ужас на битките, никоя от историите му нямаше да види бял свят.
Бях прочел около две страници, когато дочух плискане откъм ваната.
- Госпожо Гисинг? - извиках.
Може да се беше върнала в къщата по някаква причина и да се е почувствала длъжна да провери водата, но не бях чул вратата да се отваря, а и стълбите, водещи към спалните, скърцаха и стенеха като измъчени души. Освен това шумът от банята не приличаше на звук от ръка, прокарана през водата, за да се провери температурата. Плискането беше по-скоро накъсано и все пак постоянно, като че ли някой се къпеше във ваната.