Разгледах вратата. Дървото около ключалката беше издълбано и нащърбено, сякаш някой се беше опитал да разгадае как работи механизмът. Посегнах и прокарах пръст по нащърбеното. В кожата ми се заби треска и аз изпъшках. Извадих я със зъби и я изплюх на пода. От раничката се процеди малък кървав рубин.
От сенките долетя сумтене.
- Кой е там? - попитах. - Кой си ти? Покажи се!
Отговор не дойде. Пристъпих напред по коридора. С всяка моя стъпка тъмнината се оттегляше по малко. Това ми напомни как водата от ваната бавно изтичаше, докато съществото беше принудено да се покаже, преди да избяга. Притесних се. Две крачки, четири, шест, осем. Сенките пред мен отстъпваха пред светлината, сенките зад мен се сгъстяваха. Чак когато стигнах до стълбите, тъмнината оказа съпротива. Струваше ми се, че там се настани по-черен мрак и остана неподвижен.
Силуетът беше по-едър от човешки и леко прегърбен. Като че ли успявах да различа главата му, макар че от трептенето на пламъка беше трудно да се каже. Фигурата се размазваше в сенките по краищата и изглеждаше едновременно слята с тях, но и очертана. В нея проблясваше отражението на невиждани звезди. Съществото се обърна. На мястото на лицето имаше нещо като отпечатък с множество остри ъгли, сякаш плоча черно стъкло се беше стоварила и замръзнала в първия миг на разпад. Усетих как от раничката на пръста ми по пода капе кръв. Сумтенето започна наново.
Отстъпих. При движението ми сенките отново напреднаха, а с тях настъпи и тъмното същество. Те се движеха все по-бързо, а светлината ставаше все по-безполезна. Мракът обгръщаше облака светлина и бавно го приглушаваше. Скоро щеше да се превърне само в трептене зад стъклото и после да изчезне.
Метнах ръжена в тъмнината. Действах, без да се замисля, воден единствено от инстинкта. Исках да засегна масата от ръбове и ъгли. Ръженът се завъртя във въздуха и тежката дръжка удари черното тяло в центъра. Сякаш милиони фини кристали се разпръснаха едновременно, а сенките се раздвижиха в отговор на разтърсваща сила. Полетях назад и ударих глава в пода, но преди да загубя съзнание, видях как черният мрак се срива и в тъканта на пространството и времето за кратко се отвори дупка. Отвъд мярнах непознати съзвездия и черно слънце. Там беше и лицето на Лайънъл Молдинг. Крещеше.
IV
ГОСПОЖА ГИСИНГ пристигна скоро след седем. Зад нея вървеше по-възрастен мъж, за когото предположих, както по-късно се оказа - правилно, че е господин Уилкокс. Бях станал от сън и седях на маса в библиотеката, а до мен имаше чаша чай и чайник. Госпожа Гисинг, изглежда, доста се разстрои, сякаш, като бях дръзнал да се погрижа за себе си, бях си присвоил полагащото ѝ се място във вселената и по-точно, бях застрашил препитанието ѝ. Та нали ако мъжете започнеха сами да си правят чай, скоро щяха да опитат да готвят и да перат и докато се усетят, госпожа Гисинг и посестримите ѝ щяха да се озоват на улицата да просят. Сякаш за да се увери, че подобно нещо няма да се случи без борба, тя се задейства и отиде в кухнята да изпържи бекон с яйца и да препече хляб, макар да я уверих, че не съм гладен.
- Не спахте ли добре? - поиска да знае тя.
- Не, не спах добре - отговорих и се осмелих да попитам: - Прекарвали ли сте нощта в къщата, госпожо Гисинг?
Вероятно трябваше да бъда по-деликатен при подбора на думите. Видът на госпожа Гисинг издаваше, че репутацията ѝ на примерна вдовица е поставена под съмнение. След тромавото ми извинение тя реши да приеме въпроса по начина, по който беше зададен, и призна, че никога не е прекарвала нощта под покрива на господин Молдинг.
- Той някога оплаквал ли се е от шумове или смущения?
- Не разбирам какво имате предвид, господине.
Аз самият не бях сигурен какво имам предвид. Съзнанието си прави странни шеги, често за да се предпази, а моето вече беше започнало да отпраща събитията от предишната нощ към място между онова, което виждаме, и онова, което сънуваме.
- Имаше нещо във ваната снощи - поясних аз. - Някакво същество.
Уилкокс се обади за пръв път.
- Плъх? - предположи той. - И преди е имало. Влизат в стари къщи като тази. Ще сложа отрова.
- Не. Не беше плъх. Да си призная, не съм сигурен какво беше. Избяга в канала, когато нивото на водата спадна. По-скоро беше ракообразно, струва ми се.