Выбрать главу

-      Ракообразно?

-      Рак или омар.

Госпожа Гисинг ме погледна, като че ли съм луд. Може и така да мислеше. Уилкокс се колебаеше и напълно вероятно разсъждаваше дали лондончани не притежават чувство за хумор, различно и по-необичайно от неговото.

-      Кой би сложил омар във ваната? - зачуди се госпожа Гислинг. - Не аз със сигурност.

Тя отново се накани да се обиди, но аз я уверих, че не я обвинявам, че обича да пуска омари във ваните на непознати мъже.

-      После - продължих - се събудих от нещо като присъствие в къщата.

-      Присъствие? - повтори Уилкокс.

-      Да. Не мога да го опиша по-добре.

-      Да не говорите за духове, господине?

-      Не вярвам в духове. Господин Молдинг вярваше ли в духове?

-      Не си спомням да е казвал. - Той се обърна към госпожа Гисинг, но тя сви рамене и поклати глава.

-      Питам, защото напоследък е започнал да събира библиотека от окултни книги, а това предполага, че нещо е събудило интереса му към подобни въпроси. Никога ли не е споменавал за смущения в къщата?

- Не.

-      През последните седмици изглеждаше ли притеснен, уморен или изтормозен?

- Не.

-      Мислите ли, че съм луд, госпожо Гисинг?

За пръв път се усмихна.

-      В никакъв случай не бих могла да кажа, господине, но тази къща е голяма и стара, а в големите стари къщи има много скърцане и стонове, които изглеждат необичайни за хората, несвикнали с тях. Отивам да приготвя закуската, господине. След това ще се почувствате по-добре.

-      А вие, господин Улкокс? - продължих аз. - Вие съмнявате ли се в здравия ми разум?

-      Не ви познавам достатъчно добре, за да съм сигурен, господине, но ми се струвате достатъчно здравомислещ. Както казва госпожа Гисинг, нужно е известно време човек да свикне с непозната къща, особено ако е стара като тази. Дори аз понякога се оглеждам, когато съм сам в нея. Такива са тези места. Историята им тежи.

Попитах го за господин Молдинг, но той не можа да добави нищо към казаното от госпожа Гисинг. Поиска да знае кога ще си получи заплатата и аз му обясних, че ще уредя въпроса с господин Куейл. Изглеждаше доволен, но надали щеше да е така, ако познаваше Куейл лично. Той рядко плащаше навреме, а финансовите задължения на Молдинг към персонала биха попаднали твърде назад в списъка му от задачи. Това, че ми плати предварително, показваше колко е нетърпелив да се увери в безопасното завръщане на Молдинг.

Уилкокс отиде да работи из имението. От кухнята долетя тропане и тракане и приятната миризма на пържен бекон се понесе към библиотеката. Заобиколен от тези шумове и аромати, тези признаци на нормалност, все повече се съмнявах в случките от предишната нощ. Беше естествено. Спокойното съзнание обикновено търси най-разумното обяснение. Обратното означава да се посеят семената на лудостта. Моето съзнание беше тревожно, засегнато от преживяванията ми, но все още не беше готово да се предаде напълно на безпокойството.

В този момент на вратата се почука. Тъй като госпожа Гисинг беше заета, отидох да отворя. На прага стоеше пощальончето с телеграма за мен. Подадох му шилинг като награда за усилията, понеже не разполагах с по-дребни, и го пуснах да си върви. Почудих се дали мога да представя пред Куейл шилинга като разход. Може би трябваше да поискам разписка.

Телеграмата беше от Фонсли. Беше кратка. Ясно беше, че плаща за всяка дума и ги е броил. Нямаше поздрав, само неискрено съжаление, задето не може да установи със сигурност адреса на „Дънуидж енд Дотър“, макар да узнал, че се намира близо до „Кингс Роуд“ в Челси. Завършваше стегнато със следния текст:

ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛИРИ, ИЗТЕГЛЕНИ ОТ СМЕТКИТЕ НА МОЛДИНГ МИНАЛИЯ МЕСЕЦ СТОП НЕОДОБРЕНО ОТ КУЕЙЛ СТОП РАЗСЛЕДВАЙТЕ СТОП

Десет хиляди си беше повече от малко състояние. В библиотеката на Молдинг бях открил сейф, но нямаше как да се добера до съдържанието му. Възможно беше парите да са още там, но ако Молдинг ги беше изтеглил, без да го съгласува с Куейл, на което имаше пълно право, дори да беше в разрез с навиците му, това предполагаше, че парите са били необходими за нещо, което не е пожелал да сподели с адвоката си и което явно е било наложително.

От личен опит знам, че необичайните разходи пораждат различни предположения за причините. Например постепенното изтичане на суми, което бавно се увеличава и зачестява, може да доведе до подозрения за проблем с хазарта; по-големи, но и по-редовно изтегляни суми загатват за новопоявил се интерес към жена или проститутка. Еднократно, значително по размер плащане, особено плащане, което човек е решил да не довери на адвоката си, навярно е следствие на вложение със съмнителен характер или усилие да се разреши проблем.