От онова, което знаех за Лайънъл Молдинг, той не изпитваше особен интерес към хазарта или жените и следователно не би трябвало да се притесни от проблеми, произтичащи от подобни увлечения. Не. Десетте хиляди лири предполагаха покупка. Само че Молдинг вече имаше огромна къща. Не му трябваше още една. Не се беше появило и внезапно изобилие от коли и яхти близо до „Бромдън Хол“.
И така - за какво харчеше обикновено пари Лайънъл Молдинг?
Лайънъл Молдинг харчеше пари за книги.
Каква книга, или книги, би струвала десет хиляди лири?
Рядка книга. Много рядка книга.
Довърших закуската, уточних разписанието на влаковете с госпожа Гисинг и се подготвих да се върна в Лондон.
V
РЯДКО, АКО ВЪОБЩЕ бях заставал пред вратата на „Станфорд“, основно защото там не се продаваше нищо, което се чувствах достатъчно подготвен да прочета. Опасявах се също, че това ще стане ясно в мига, когато прекрача прага, и тогава някой досаден служител ще се появи иззад щанд, отрупан до тавана с трудове по физика и природата на атома, и вежливо ще ме насочи обратно към входа и към някоя будка, богато заредена с илюстровани списания. Вместо това много вежлив млад мъж с телосложение на добър играч по ръгби ме отведе до стол в разхвърлян кабинет и изслуша обяснението на целта на посещението ми. Носех няколко квитанции от неотдавнашните покупки на Молдинг, но почеркът беше отчайващ, а думите, които успявах да разчета, не ми говореха нищо.
Младият мъж, представил се като Ричардс, би направил прилична кариера с разчитането на древен санскрит, ако ръгбито или науката не го отведяха доникъде, защото почеркът на квитанцията не го затрудни нито за миг.
- Написал го е Стария господин Блеър - поясни той. - С годините доста добре опознах почерка му.
- Господин Блеър тук ли е? - попитах аз.
Лицето му придоби смутено изражение.
- Опасявам се, че Стария господин Блеър почина преди няколко седмици.
- Съжалявам.
- Беше на деветдесет и две години.
- Въпреки това съжалявам.
- Първият господин Станфорд е назначил господин Блеър на тази работа - обясни Ричардс. - Той беше последната връзка с миналото. Почеркът му обаче винаги е бил ужасен.
Той отново насочи вниманието си към списъка.
- Тези покупки следват модел - отбеляза.
- Какъв?
- Ами, има екземпляр от кореспонденцията между Лайбниц и Кларк, публикувана за пръв път на английски през 1717 г., макар че това явно е по-късно издание. За повечето читатели основен интерес в нея представлява спорът за природата на пространството и, разбира се, на времето. Виждам и „Анализ на усещанията“ на Мах71 от 1897 г. Мах предполага, че само усещанията са истина, нищо друго, ако правилно съм го разбрал, въпреки че не е точно моята област.
Той прочете на глас още няколко имена, които не ми говореха нищо.
- Планк82... Айнщайн - многообещаващият симпатяга - каза и се намръщи. - Я гледай, поръчал е различни трудове на Уилям Джеймс93. Някои от тях не са от обичайната ни компетенция: „Публикации на американското дружество за физични изследвания“, том 3, „Разнообразни религиозни практики“, „Волята за вяра и други есета по популярна философия“... Това е любопитно. Не само интересно, а определено любопитно.
Зачаках. Понякога се учудвах на собственото си търпение.
Ричардс се усмихна извинително.
- Съжалявам. Удивително. Джеймс говори за нещо, наречено мултивселена, хипотетично струпване от вероятни вселени, от което нашата е само част.
- И какво според него има в тези други вселени?
- Мисля, че не стига до там, но трябва да призная, че не съм специалист по трудовете на Джеймс. Като съдя по списъка на господин Молдинг обаче, мога да предположа, че се е интересувал от природата на реалността. Сложна материя. Особено за обикновения читател.
Благодарих му. Не бях сигурен дали мога да науча още нещо или поне нещо, което да съм в състояние да разбера.
- Между другото - започнах аз, - чували ли сте за търговец на книги на име Дънуидж или за „Дънуидж енд Дотър“ в Челси?
- Не съм - отговори Ричардс, - но може да попитаме Младия господин Блеър. Той познава всички търговци на книги в Лондон.
Той ме поведе по стълбите към малък раздел, посветен на трудове по психология. Крехък човек в тъмен костюм, на около осемдесет години, нито повече, нито по-малко,- дремеше тихо зад касата.
- Братът на Стария господин Блеър? - предположих аз.