- Странно, но дори не са роднини - отговори той. - Никак не се разбираха. Младия господин Блеър не даде и половин шилинг за венеца.
Господин Ричардс внимателно събуди Младия господин Блеър, който прие това смущаване на съня спокойно. Всъщност изглеждаше доста доволен, че някой иска да говори с него. Вероятно на неговата възраст трябваше да е благодарен, че въобще се е събудил.
- Това е господин Сотър, господин Блеър. Иска да ви попита за един търговец на книги.
Младия господин Блеър се усмихна и измърмори поредица думи, от които успях да различа едва три - „с удоволствие“ и „помогна“, а това беше добър знак.
- Чудех се дали не знаете нещо за търговец от Челси на име Дънуидж - казах аз.
Лицето на Младия господин Блеър потъмня. Намръщи се. Поклати глава. Вдигна показалец и го размаха предупредително. Устните му измърмориха нова поредица думи, които се сляха в неодобрително грачене. Накрая, като видя, че явно не успявам да проумея изреченото от него, успя да си наложи да произнесе няколко свързани, макар и кратки, изречения.
- Ужасен човек - каза той. - Дъщерята е по-лоша. Хъм... Окултисти! Огън и жупел. Да. Да. Стари книги. Лоши книги. Не е наука. Никаква наука не е.
Той се наведе напред и почука с пръст по плота.
- Пълни глупости - произнесе внимателно всяка сричка той.
- Трябва ми адресът им - казах. - Знам, че се намират в Челси, може би на „Кингс Роуд“.
Младия господин Блеър отново замърмори, но взе парче хартия и с изящен калиграфски почерк написа адреса. Благодарих му за помощта и се наканих да си тръгвам, когато той стана и изненадващо здраво ме стисна за ръката.
- Пазете се от тях - настоя. - Лоши са. И двамата, но дъщерята е по-лоша!
Отново благодарих, а той ме пусна и седна. Затвори очи и отново потъна в дрямка.
Ричардс беше доста впечатлен.
- Знаете ли какво? - рече той. - Не съм го виждал толкова оживен, откакто почина Стария господин Блеър.
VI
ОТИДОХ НА „ЧАНСЪРИ ЛЕЙН“ да докладвам за напредъка си или по-скоро за липсата на такъв, но Куейл не беше в кантората. Само Фонсли отчаяно драскаше с писалката по документ, натежал от правни термини. Приличаше на болна кокошка, която ровичка за някое забравено зрънце в прахоляка.
- Доста се забавихте - отбеляза той вместо поздрав.
- Какво искате да кажете? - попитах. - Нямаше ме само едно денонощие. Не съм вълшебник.
Фонсли почука календара на бюрото. Той се състоеше от блокчета слонова кост, които се въртяха и така се сменяха денят, месецът и годината. Пишеше 15 октомври.
- Календарът не е верен - казах аз.
- Календарът ми винаги е верен - заяви той.
Стоварих се на стол до стената. Бях загубил седмица.
Невъзможно. Просто беше невъзможно. Бях взел влака на осми. Билетът беше в джоба ми. Бях го запазил, за да не се усъмни Куейл в разходите ми. Претърсих джобовете и портфейла, но той беше изчезнал.
- Изглеждате зле - рече Фонсли.
- Не спя добре - отговорих аз и вперих поглед в календара. Невъзможно. Невъзможно.
Фонсли тихо задъвка следващия въпрос. Виждах как челюстта му се движи.
- Нали не...?
Той продължи. Сянката на „Крейглокхарт“ се надвеси над нас без следа от съмнение, като че ли самата военна психиатрия беше разположена до кантората на Куейл и слънцето залязваше над нея.
- Не - казах аз. - Добре съм.
Не даваше вид да ми вярва. Опитах се да не показвам, че ме интересува.
- Получихте ли телеграмата? - попита той.
- Да. Десет хиляди лири. Човек може да купи много неща с толкова пари.
- Е, открихте ли какво е купил нашият човек?
- Тъй като ме осведомихте за това едва тази сутрин, ще имам нужда от още малко време - отговорих аз.
Фонсли отново ме изгледа странно. Поправих се. Не исках Фонсли да докладва на Куейл, че имам проблем или че не може да се разчита на мен. Нуждаех се от парите.
- Съжалявам - опитах да се възползвам от положението. - Искам да кажа, че едва тази сутрин получих информация, свързана със съдържанието на телеграмата.
- И що за огромен напредък е това?
- Смятам, че Молдинг може да е похарчил парите за книги.
- Книги ли? - изграка Фонсли. - С десет хиляди може да си купи цяла библиотека, по дяволите.
- Той вече има библиотека - отговорих аз. - Когато човек има толкова много книги като Молдинг, вече не се интересува от онези, които е лесно да придобие, защото вече ги притежава. Вместо това започва да издирва редки издания и колкото по-редки са, толкова са по-скъпи.
- И за какви редки издания говорим?