Преди да отговоря, Фонсли се замисли.
- Надали е долнопробна литература. Не ми прилича на такъв човек.
- Струва ми се, че зависи какво се разбира под долнопробна.
- Не ми се правете на философ, човече. Много добре знаете какво имам предвид.
- Ако говорите за еротична литература, не. Не смятам, че Молдинг има слабост към нея. Има няколко такива книги в библиотеката, но не много. Останах с впечатлението, че е запленен от окултното, макар че не можах да открия всички книги по темата, които е събрал. Някои са изчезнали, но може и да съм пропуснал една-две. Човек може да отчете само определен брой заглавия наведнъж.
- Окултното? Еротика? Явно сте се превърнали в отличен експерт, и то само за седмица. Парите ни определено си струват. Може да не сте открили Молдинг, но подобрявате образованието си с ускорени темпове.
Ето пак - седмица. Седмица.
- Просто благоразумие. Кажете на Куейл, че ще се обадя, когато имам нещо по-съществено.
- А разписки? - попита Фонсли.
- Ще ги получите.
- Надявам се. Не сме пълни с пари, нали знаете.
- Не съм си мислил подобно нещо, господин Фонсли - казах аз. - Ако беше така, щяхте да ги вложите в по-хубав костюм и подходящи маниери.
Фонсли понечи да каже нещо, но реши да замълчи. Вече знаех мнението му за мен. Веднъж през открехнатата врата бях дочул как предпазливо се опитва да повлияе на Куейл да не ме наема, скоро след като бях изписан от „Крейглокхарт“. Бях изпълнявал някои поръчки на Куейл преди войната, много подобни на настоящата задача, но тогава Фонсли още не се беше появил. Предшественикът му беше чиновник от старата школа на име Хейли, ранен при Севастопол, който пиеше портвайн на обяд.
- Той дори не е бил истински офицер - беше настоял Фонсли, като имаше предвид, че съм се издигнал от редник. - Още по-лошо - той е болен човек!
Куейл беше отговорил:
- Бил е по-добър офицер от теб или мен, а болните хора се лекуват, особено ако искат да се излекуват.
Ето защо бях лоялен към Куейл. Той ми вярваше. Добре беше и че ми плаща за услугите, не веднага, но ми плащаше.
- Довиждане, господин Фонсли - казах аз, но той не отговори.
Вече беше тъмно, когато стигнах до адреса на книжарница „Дънуидж енд Дотър“ в Челси. Беше в район, известен като „Края на света“, наречен така на кръчма в западната част на „Кингс Роуд“. През миналия век е бил обитаван от много художници - Търнър, Уистлър и Розе- ти бяха работили там. Наоколо още се усещаше бохемска атмосфера.
„Дънуидж енд Дотър“ обаче, изглежда, имаха намерение да бъдат дискретни. Единственият признак, че къщата дава подслон на някаква дейност, беше месинговата табела на входната врата с гравирани две преплетени букви „Д“. Позвъних. След минута плешив човек с жилетка и сако на голо отвори вратата. Държеше цигара в едната ръка и свещник в другата.
- Какво обичате? - попита той.
- Господин Дънуидж?
- Аз съм. Познавам ли ви?
- Не. Идвам от името на господин Лайънъл Молдинг, един от вашите клиенти - изрекох не толкова лъжа, колкото приблизителна истина. - Казвам се Сотър.
- Вече е късно, но по-добре влезте, щом идвате по поръчка на Молдинг.
Той отвори вратата по-широко и аз пристъпих напред. Къщата беше слабо осветена, но с огромния брой книги, наредени по стените на антрето, напомняше за дома на Молдинг. Дънуидж ме въведе в стая отдясно. Беше едно от свързаните помещения, които служеха за книжарница. Имаше книги по масите и лавиците, в заключени витрини и залостени шкафове.
- Значи ви изпраща със списък? - попита Дънуидж. Той сложи цигарата в уста и подаде дясната си ръка. - Е, дайте го. Да видим какво иска този път.
Не отговорих. На масата до прозореца в голямата стая имаше пепелник, пълен с фасове. Явно господин Дънуидж работеше там, когато не го безпокояха клиенти. Като се изключи пепелникът, масата беше отрупана с най-различни листове хартия, покрити със символи, написани на ръка - част от код, който не можех да разшифровам. Разбутах някои от тях, но всички се оказаха загадка.
- Какво е това? - попитах.
- Може би ще искате да кажете на вашия господин Молдинг - отговори Дънуидж. - Много се интересуваше от тях наистина, но не разполагах с пълния набор от шейсет страници, за да му ги предложа. Не и тогава. Това е „Зашифрованият ръкопис“. Мисля, че може да се нарекат „изложение за магията“.
- На какъв език са?
- Предимно на английски и иврит. Това е криптограма със заместване. Не е трудна за разгадаване, след като откриеш начина. Тази е била на бивш главен адепт на окултния орден „Златната зора“101. Изглежда, че се е скарал с Беридж112 в Изис Урания123 и с Кроули134. Не го обвинявам, щом става дума за Кроули. Не бих го пуснал в къщата си. Той е от сгрешилите, а аз разбирам от тези неща. Нагледал съм им се покрай работата си. Веднага щом съберем всичките, ще уведомя вашия господин Молдинг. Ще му предложа добра цена, да не се притеснява.