Не казвах нищо. Сега тя се забавляваше. Специалистите обичат смълчаните слушатели.
- Заглавието, под което той я познаваше и под което бях чувала да я споменават в миналото, е „Атлас регнорум инкогниторум“, обикновено превеждано като „Атлас на непознатите земи“. Наричат я също и „Атлас на географските невероятности“ или „Счупеният атлас“. Не са известни авторът и произходът ѝ. Споменава се в други текстове, но без конкретни препратки към съдържанието. Това е книга, за която знаят малцина и която никой не е виждал.
- Какво има в нея?
- Вероятно карти на светове. Светове, различни от този.
- Искате да кажете планети? Марс и подобни?
- Не. Искам да кажа истински светове. Вселени отвъд нашата.
- Мултивселената - промълвих аз, като се сетих за нещо, което младият мъж в „Станфорд“ беше споменал.
Отново забелязах, че ме преценява. Знаех, че използвам измама, тъй като за начало не можех да си спомня името на човека, който беше използвал думата, и не бях сигурен дали ще мога да обясня понятието по-задълбочено дори да опрат пистолет в слепоочието ми.
- Да - каза тя. - Предполагам, че може да се нарече така.
- И колко би могла да струва тази книга, ако на пазара се появи копие?
- А, там е работата - отговори тя. - Няма копия. Съществува единствено оригиналът, а той, ако изобщо някога го е имало, отдавна е изгубен.
- Няма копия? Как така?
Почти виждах как спазмите на мисълта ѝ се отразяват в напрегнатите движения на тялото. Доближавахме се до границата на онова, което беше готова да сподели. Засега. Приготви се да излъже за пръв път, но аз подуших лъжата. Дори мирисът на тялото ѝ се промени и стана по-горчив.
- Никой не може да възпроизведе нещо, което не е виждал - обясни тя. - Създаването на копие изисква наличието на оригинал. Въпреки продължителното търсене не успяхме да откликнем на нуждата на господин Молдинг.
Вдъхнах мириса на неистината и докоснах устни с език, за да усетя аромата ѝ. Миришеше на коприва и имаше вкус на мед.
- А ако някой намери този атлас и има купувач, десет хиляди лири ще бъдат ли достатъчни?
- Десет хиляди лири са достатъчни за много неща, господин Сотър - отговори тя. После направи странна забележка, ако изобщо може да се каже, че има нещо странно в разговор, необичаен от самото начало: - Десет хиляди лири могат да купят дори душа.
Тя се сбогува и ме уведоми, че баща ѝ ще ме изпрати, после бавно и тежко се изкачи по стълбите. Над нас се отвори и затвори врата и къщата утихна.
Аз обаче чувах как тя слуша.
- Надявам се, че ви бяхме полезни - рече господин Дънуидж.
- До известна степен - отвърнах аз. - Кажете ми има ли други търговци на книги в Лондон, които се занимават с подобна литература?
- Няма като нас, но мога да ви дам някои имена. Не виждам защо да сме единствените, които да се насладят на удоволствието от компанията ви.
Той надраска необходимите сведения на лист хартия, но настоя да ме изпрати до вратата, преди да ми даде списъка.
- Довиждане - каза господин Дънуидж и ме пусна обратно в нощта. - Пазете се.
- Ще се видим отново, струва ми се - отговорих аз.
- Ще кажа на дъщеря ми - каза господин Дънуидж. - Ще се радва.
И той тръшна вратата в лицето ми.
VII
ПРЕЗ ПО-ГОЛЯМАТА част от следващия ден обходих търговците от списъка на Дънуидж, но не постигнах особен успех. Вече знаех за повечето от тях, защото бях видял техни квитанции сред документите на Молдинг, но всеки път се оказваше, че отношенията му с тях са били доста незначителни и включват само няколко тома с висока стойност. Когато заговорех за „Атласа на непознатите земи“, срещах от празни погледи до отричане на съществуването му. В същото време всяко споменаване на „Дънуидж енд Дотър“ предизвикваше много отрицателна реакция, подсилена от нещо, което до известна степен ми заприлича на безпокойство.
В „Станфорд“ още работеха, когато пристигнах. Беше отворено до по-късно от повечето подобни книжарници, за да може да обслужва студентите, чиито занятия в университетите отнемат целия ден. Попитах за Младия господин Блеър и ми казаха, че си взима шапката и палтото и ще излезе през главния вход. Зачаках там. Нощта се спусна окончателно, а мъглата обгърна града. Изсекнах се, за да си прочистя носа от мръсотията, и за пореден път се зачудих какво прави градският въздух с дробовете ми. Тях не можех да прочистя толкова лесно.