Младия господин Блеър се появи на входа подобно на бебе, излизащо от утробата, което е изтласкано от познатото топло местенце в студения, враждебен свят навън. За последен път хвърли умилителен поглед към вътрешността на сградата, сложи вълнена шапка на главата си и я нагласи, така че да покрие възможно най-много oт ушите си. До десния си крак постави старо, но не износено куфарче, а до левия опря чадър. Видях как се мъчи да се сети откъде ме познава, докато го приближавах, после лицето му светна. В него се усещаше благост, която ми харесваше, щастливо оттегляне от безсмислието и грозотата на градското напрежение, което можеше да се види у човек, открил начин да получи нещо, което предизвиква само любов и благодарност, и да го превърне в своя опора.
Поздравих и го попитах дали може да повървя с него известно време. Той кимна в знак на съгласие и изрече нещо като „Разбира се“ и „С удоволствие, драги“, макар тези думи да бяха придружени с толкова „хм“, „а“ и неясни словосъчетания, че не можех да бъда сигурен. Двамата се отправихме към „Тотнъм Корт Роуд“ и после към „Оксфорд Стрийт“. Когато стигнахме до първия от „Лайънс Корнър Хаусес“141, той с наслада подуши въздуха и не се наложи да го увещавам дълго да влезем.
Сервитьорка на име Гладис взе поръчката ни от чай и сандвичи и докато чакахме да пристигнат, Младия господин Блеър седеше с ръце, сплетени в скута, и приятна усмивка и се радваше на суетнята наоколо. Навярно беше доста оглушителна в сравнение с почти манастирската тишина в „Станфорд“, но Младия господин Блеър ѝ се наслаждаваше в блаженство. Не носеше пръстен, а не можех да си представя, че младите членове на персонала прекарват много от свободното си време с него, след като „Станфорд“ затвори. След кончината на неговия ангел на злото - Стария господин Блеър, той беше най-възрастният продавач и надали имаше много колеги, с които да си правят компания, дори и да разбираха поне малко от онова, което казва.
Спомних си копнежа в погледа му, отправен към книжарницата, когато си тръгваше. „Станфорд“ беше истинският му дом. Където и да полагаше глава през нощта, това място беше просто придатък.
Подозирах, че когато не е в книжарницата, Младия господин Блеър понякога е доста самотен.
И така - изядохме сандвичите и изпихме чая, а когато Младия господин Блеър облиза показалец и с него обра чинията, без да остави и троха по порцелана, предложих да си вземем ябълков сладкиш с бита сметана. Махнах с ръка на минаващата Гладис и Младия господин Блеър само с незначителна съпротива се съгласи, че, да, малко сладкиш ще ни дойде добре. Продължихме да се храним, наляха ни още чай и докато чакахме храната да се слегне в стомасите, отново повдигнах въпроса за „Дънуидж енд Дотър“.
Младия господин Блеър изду бузи, почеса брадичка и забарабани с пръсти по масата като човек, който се чуди дали да купи предмет, чиито произход и качество не будят доверие.
- Ужасна жена - измърмори той накрая, като че ли твърдението можеше да събуди съмнение. - Наистина, ама наистина ужасна.
Дадох да се разбере, че не искам да противореча на преценката му, и после обясних накратко затруднението си - нашият общ познат (тук Младия господин Блеър потупа върха на носа си с пръст и театрално намигна) потърсил при „Дънуидж енд Дотър“ книга (мръщене, още издуване на бузи, „ужасна жена“), но тя била толкова тайнствена, че не могли да я доставят.
При тези обстоятелства, поисках да знам, към кого може да се е обърнал нашият общ познат?
Младия господин Блеър се замисли.
- Окултна ли е? - поиска да знае той.
- Да.
- Лошо. Трябваше да стои настрани.
- Може би.
- Рядка ли е?
- Много.
- Скъпа ли е?
- Много, много скъпа.
- Магс - решително изрече Младия господин Блеър. - Магс е човекът.
- Как е малкото му име?
- Не знам. Никога не го използва. Долен човек. - Той се наведе над масата и прошепна: - Магс Мухата - тържествено наведе глава той.
- С търговия на книги ли се занимава?
- Аа, не, не, не!
Младия господин Блеър изглеждаше доста засегнат от това предположение, като че ли дори с намека за подобно нещо бях опетнил репутацията на работата му.
- Ловец на книги - поправи ме той.
- Какво е това?
- Издирва редки книги. Купува ги евтино от вдовици и подобни, точно така, и ги продава на търговците на книги. Не бих го пуснал в книжарницата. Крадец, хм? Измамник? Но ги намира. Всичко намира, стига да има корица. Може да се оправя с книгите този Магс. Обаче не ги обича. Ето това е. Трябва да ги обичаш. Иначе няма смисъл.