Младия господин Блеър красноречиво потърка върховете на палеца, показалеца и средния пръст на дясната си ръка.
- Всичко е за това? Пари, хм? Нищо друго. Не е по-добър от онази жена. Трябва да се ожени за нея!
Той се разсмя на шегата и погледна джобния си часовник.
- Налага се да тръгвам - каза той.
Извади портфейл от вътрешния джоб на сакото, но аз му направих знак с ръка да го прибере.
- Благодаря ви - казах - за помощта.
- О - отговори той и ми се стори, че очите му се навлажняват. - О, драги мой. Много мило.
- Само още нещо - казах аз, докато той си събираше нещата. - Къде мога да открия този Магс?
- На „Принслет Стрийт“ - отговори. - До синагогата. Не знам номера. Трябва да попитате. Още веднъж - много мило, много мило. - Потупа ме по ръката и тържествено добави: - Внимавайте с Магс. Не обича книгите. Някога може да ги е обичал, но нещо се е случило. Окултно. Лоши книги, лоша работа. Разбирате ли?
Не разбирах. Не още, но му благодарих за пореден път. Стиснахме ръце и той се изгуби в нощта.
„Принслет Стрийт“ беше в Уайтчапъл, близо до Спиталфийлдс. Познавах тази част на града добре. Спомних си, че там има две синагоги - „Синагогата на „Принслет Стрийт“ и „Хевра Тора“. Погледнах часовника. Минаваше осем. Можеше да се върна в жилището си или да потърся Магс, ловеца на книги. Подобно на Младия господин Блеър, или на представата ми за прекарването му вкъщи, нямаше какво толкова да правя у дома. А може и да пренасях усещането за собствената си самота върху стария търговец на книги. Няма значение. Реших да потърся Магс.
VIII
АКО НИКОЙ В УАЙТЧАПЪЛ не казваше лоша дума за Магс, то беше само защото никой, когото срещнах, не желаеше да си хаби думите за него. Започнах да разпитвам около „Хевра Тора“, но бях грубо насочен към „Синагогата на „Принслет Стрийт“ по-надолу по иътя. Там въпросите за Магс бяха пресрещнати с мрачни погледи, а веднъж истински фонтан от слузеста слюнка се размина с обувката ми само на сантиметър. Накрая възрастен хасид със старинен сподик151 на главата ме упъти към уличка, която миришеше на котешка пикня и застояла вода. През отворена врата се виждаше същински лабиринт от малки апартаменти. На прага стоеше млада жена, която може и да беше проститутка, и пушеше.
- Тук ли живеете? - попитах аз.
- Тук живея, тук и работя - отговори тя, а начинът, по който посочи стълбите с глава, премахна съмненията относно професията ѝ. Като не реагирах, тя дръпна силно от цигарата и прокара мекия си розов език по устните. - Ченге ли си?
- Не.
- Приличаш на ченге.
- Това хубаво ли е?
- Не и по тези места.
- Опитвам се да открия мъж на име Магс. Казаха ми, че живее някъде тук.
- Загазил ли е?
- Защо мислиш така?
- Защото хора, които изглеждат като теб, не разпитват за хора като Магс. Трябва да има проблем.
- А що за човек е Магс?
- Човек, с когото не бих се въргаляла дори оная му работа да беше от злато и да ми я дадеше след това да си подпирам вратата с нея.
Впечатляващ образ.
- Полагам усилия да открия някой, който да каже добра дума за него - обясних. - Когато умре, на погребението му вероятно ще е много самотно.
- Не бих казала. Много хора ще се появят само за да се уверят, че е мъртъв.
- Сигурно предлагат обувки за танци за такива случаи.
- Ако не, ще се справя с това, което имам - усмихна се тя.
- Той тук ли е, този Магс?
- Май да. Прибра се по-рано, струва ми се. Чух го да се качва. Много кашля. Кашля, но не умира.
- Явно наистина не го харесваш?
- Гледа жените, като че ли ще ги накълца и продаде на килограм. Смърди, защото е лош отвътре. Би откраднал вонята на труп и няма да даде и пени дори за да спаси нечий живот.
Тя допуши цигарата и я хвърли в сенките.
- Номер девет. На последния етаж.
- Ти или той.
- Хм, аз живея на номер пет, ако си промениш намеренията.
- Няма, но въпреки това благодаря.
- Защо? Защото си прекалено добър за курва?
- Не, защото курвата е прекалено добра за мен.
Извадих пари от джоба и ги пъхнах в ръката ѝ - онова, което би взела, за да спи с мен. Както с момчето от пощата, не поисках разписка. Фонсли и Куейл трябваше да го приемат на доверие.
- Не е необходимо да правиш това. - Гласът ѝ омекна.