- Май заминавате - казах. - Местите се на по-голямо място благодарение на парите на Лайънъл Молдинг.
- Заминаваме за провинцията.
- Може ли да попитам защо?
- В града вече няма сигурност.
- Определено не и за господин Магс. Всъщност се оказа, че му се е отразил доста зле.
Не мигна, но присъствието на баща ѝ на „Принслет Стрийт“ не оставяше съмнение за участието ѝ в онова, което беше споходило Магс. Старецът твърдеше, че не знае какво се е случило. Каза, че не бил влизал в стаята. Не бил местил тялото. Дори не знаел, че има тяло, докато не му казах за него. Странно, но му повярвах.
- Дали сте на Магс петстотин лири. Голяма сума за човек като него - казах на Илайза. - Защо?
Нищо не отговори.
Взех първата книга от кутията в краката ми и я метнах в огъня.
- Не.
Тя стана и когато вдигнах пистолета от скута си, едва се сдържа да не се хвърли да спасява книгата от пламъците.
- Ще стрелям във вас, госпожице Дънуидж - предупредих я. - Ще ви раня в стъпалото или в коляното, защото не искам да ви убия. Но много ще боли. Знайте също, че държа баща ви. Бъдещето на доброто му здраве, разклатено напоследък, е в ръцете ви.
Всъщност се наложи само два пъти да зашлевя стареца през лицето и той стана по-сговорчив. Дори ме накара да се засрамя, като се разплака, но не беше нужно дъщеря му да знае. Бях научил обаче, че се подчинява на дъщеря си и е бил посветен само в някои от сделките ѝ с Магс. Просто го беше изпратила да го осведоми за интереса ми към Лайънъл Молдинг и да го убеди да напусне Лондон за известно време, за да не би разследването ми да ме отведе до вратата му.
- Той е възрастен човек - каза тя.
- Ако ми сътрудничите, ще доживее до дълбока старост.
Тя преглътна.
- Моля ви, не горете повече книги - помоли ме.
- Няма, ако говорите с мен, госпожице Дънуидж. Просто ми кажете за петстотинте лири. Кажете ми истината за „Атласа“.
И на светлината на горящите книги тя ми разказа.
XII
ГОВОРЕШЕ МИ КАТО на дете.
- Книгата пренаписва света - започна тя.
При други обстоятелства щях да ѝ се изсмея в лицето, но изражението на Илайза Дънуидж не позволяваше подобен присмех, а и да си призная, вече бях склонен да ѝ вярвам. В крайна сметка бях видял промяната в жилището на Магс и бях чул болезненото, отчаяно признание на баща ѝ.
- Как? Как може книга да пренапише света?
- Огледайте се, господин Сотър. Книгите постоянно променят света. Ако сте християнин, сте били променен от Библията, от Божието слово или това, което е останало от него, след като се е процедило през ръцете на хората. Ако сте мюсюлманин, погледнете Корана, ако сте комунист - Маркс и Енгелс. Нима не виждате? Светът постоянно се променя от книгите. „Комунистическият манифест“ е публикуван през 1848 г., преди по-малко от век. „Капиталът“ е още по-отскоро. Въпреки това Русия вече е в тяхна власт и други нации скоро ще я последват.
- Но това са идеи - отвърнах аз. - Книгите ги разпространяват, а идеите завладяват умовете на хората. Самите книги не са виновни, не повече, отколкото пушката може да е отговорна за куршума, който изстрелва, или острието - за раната, която нанася. Хората изстрелват куршумите и размахват ножовете; хората променят света. Книгите може да ги вдъхновяват, но те са пасивни, не активни.
Тя поклати глава.
- Глупак сте, ако наистина вярвате в това. Книгата е преносител, а идеите, съдържащи се в нея, са зараза, която чака да бъде разпространена. Те се развъждат в човека. Приспособяват се към приемника. Книгите променят човека, а хората на свой ред променят световете.
- Не, това е...
Тя се наведе и постави длан на ръката ми. Въпреки че седяхме в топлината на огъня, докосването ѝ ме смрази до мозъка на костите. Почувствах физическа болка и едва не се отдръпнах. Тази жена беше противоестествена.
- Виждам, че ми вярвате - каза тя. - Изглеждате различно от последния път, когато се видяхме. Разкажете ми за Магс. Кажете ми какво видяхте.
Откъде знае за Магс, почудих се аз. И все пак знае.
- Имаше дупки, прогорени в черепа през орбитите на очите - подхванах аз. - Имаше същества. Насекоми или ракообразни, но не приличаха на нищо, което съм виждал или чувал в този свят. Мисля, че точно тези същества са издълбали главата на Магс и са излезли през очите му. Унищожих и двете.
- Магс - произнесе тя с тъжна нотка в гласа. - Той мразеше книгите. За него те бяха само източник на богатство. Обичаше единствено лова, не неговата цел, но невинаги е бил такъв. Беше започнал да се страхува от книгите. Случва се понякога на търговците в нашата област. Не всички книги, до които се докосваме, са красиви отвън и отвътре. Вдишваме прахта на най-лошите от тях, частици от отровата, и се отравяме. Мисля, че това се е случило с Магс. Той издирваше книги. Колкото по-различни, толкова по-добре, но не ги четеше. И все пак любопитството му към „Атласа“ е надделяло над страха. Погледнал го е и нещо от него се е загнездило в мозъка му.