Не знам колко дълго съм седял там. С ръжен ръчках книгата и разбутвах огъня. Накрая от нея не остана нищо освен миризмата. Задрямах и сънувах книгата, каквато вероятно някога е била, с подробни карти на светове не като този, с територии с отбелязани образи на зверове и демони, със сложната картография - дело на Не-Бога. Но тези страници бяха празни; всичко, което някога бяха съдържали, беше изтекло в този свят като пясък в пясъчен часовник. Сега не беше останало нищо и процесът на преобразяване беше започнал. Къде е Лайънъл Молдинг, не можех да кажа. Може би подобно на Магс е започнал да загива в момента, когато е отворил книгата и нейните идеи са покълнали в главата му, преди да избухнат и да го погълнат.
В мислите ми се появи и друга история, разбира се, макар че се отказах от нея с такава сигурност, с каквато исках да обърна гръб на вероятността един свят да замърси и поквари друг - книгата никога не беше съществувала. Всичко беше измама, извършена от двамата Дънуидж със съучастието на Магс и смъртта на нещастника е била внимателно режисирана, за да поддържат илюзията и да го принудят да замълчи. И аз бях съучастник. Бях изиграл своята роля. Бях се оставил да ме манипулират.
Какво обаче да кажа за ровещите същества, за съществото, избухнало в коридора на същата тази къща? Какво да кажа за деформираните деца, които ме бяха преследвали по улиците, или за сивото видение зад прозорците на кабинета? Какво да кажа за загубените дни... седмици според Фонсли? Какво да кажа за...
Всичко?
Защото имаше и трета история.
Беше късно следобед. Госпожа Гисинг не се беше появила. Не се беше появил и Уилкокс. Събрах багажа си в чантата, излязох от къщата на Молдинг и тръгнах към гарата. Влакът за Лондон щеше да пристигне скоро. Щях да се върна там. Щях да отида при Куейл. Какъвто и отговор да ми дадеше, щях да го приема. Дори да ме очакваха килията или въжето, не можеше да е по-лошо от това.
На касата нямаше никого, а откъм перона се чу смут. Последвах шума и открих началника на гарата, който увещаваше нещо пътниците, а до него стояха помощниците му и всички изглеждаха притеснени.
- Какво става тук? - попитах аз, без да се обръщам към някого определено.
- Влакът от Лондон тази сутрин не дойде - обясни пълна жена. - Влакът за Лондон дойде и замина, но няма влак от там.
Тя посочи началника на гарата.
- Старият Рон не знае нищо като всички нас, но аз трябва да стигна до Лондон. Дъщеря ми ще ражда първото си дете и аз ѝ се заклех, че ще отида да помагам.
Бях по-едър и по-висок от събралите се и лесно си пробих път през тълпата. Изправих се пред началника на гарата. Той отиваше към края си. Беше със сива коса и наднормено тегло, а дългите извити нагоре мустаци му придаваха вид на морж.
- Обяснете ми - обърнах се към него и нещо в гласа ми накара околните да млъкнат и възпря възрастния човек да ми се опълчи.
- Както казвам на тези хора, господине, никакви влакове не са минавали от сутринта и телефоните не работят. Не мога да се свържа с никого и да разбера какво става. Изпратих едно от момчетата с колело до Норич да види дали може да научи нещо, но още не се е върнало. Повече не мога да ви кажа.
Стоях на перона и гледах на югозапад. Може да е било игра на светлината, но изглеждаше, че небето натам е по-тъмно и с червени окраски, макар още да не беше залез. Отдалеч изглеждаше като огромен пожар. Погледнах часовника на гарата и проследих как се движи голямата стрелка.
- Часовникът - казах.
- Какво за часовника? - попита началникът на гарата.
Продължих да се взирам в циферблата. Наближаваше пладне, но вместо да се придвижва към дванайсет, стрелката беше отишла с едно деление към единайсет.
- Върви в обратна посока - изрекох аз.
Оставих ги и се върнах в „Бромдън Хол“. Затворил съм капаците на прозорците и съм залостил вратите. Разполагам с храна и вода. Небето потъмнява и повече няма да просветлее. От горния етаж и отвън долитат шумове. Затворих вратата на тайния кабинет на Молдинг. Зад нея се чува раздробяването на реалността като пропукването на лед на замръзнало езеро.
Това е пристигането на He-Бога. Имам три куршума. Ще чакам.
Notes
[
←1
]
1 Места на ключови сражения от Първата световна война. — Бел. прев.
[
←2
]
2 Генерал-лейтенант Уилям Пълтни (1861 - 1941) служи в различни кампании в Африка. По време на Първата световна война командва войскови части, но се слави като слаб офицер. - Бел. прев.