Йожен Сю
Скитникът евреин
I част
Гостилница „Белият сокол“
I глава
Морок
Октомври 1831 година е на свършване.
Още не се е мръкнало, а един меден светилник с четири фитила осветява напуканите стени на една широка горница със затворен прозорец, в която не влиза светлина. За изкачване горе служи подвижна стълба, чиито стъпала излизат над една врата. На земята лежат разхвърляни железни вериги, огърлици с остри върхове, намордници, назъбени като пила, нагвоздени наустници, дълги стоманени пръчки с дървени дръжки. На едната страна има подвижно мангалче, като онези, върху които медникарите топят калай; въглищата са натрупани върху сухи клечки и само една искра стига, за да се подпали веднага огън. Близо до тая грамада злокобни сечива, които приличат на оръжията на палач, има и други оръжия от старо време. Върху едно ковчеже, до неразглобени железни брони и ръкохватки с техните ремъци, се намира ризница с толкова меки и гъсти брънчици, че прилича на стоманен плат. Този арсенал, между който се намират и две тиролски карабини от ново време, се допълва от две дълги триъгълни копия, здрави и леки, върху които има пресни кървави петна.
До тия убийствени и зверски сечива има всякакви неща: малки ковчеженца с броеници, кръстчета, медали, мощи, малки икони в рамки и най-сетне доста книжки, печатани във Фрибург на дебела синкава хартия, в които се разказва за всякакви чудеса от ново време и има саморъчно писмо от Исус Христос до един християнин, както има и много ужасни пророчества против нечестива и размирна Франция за годините 1831 и 1832.
Едно изрисувано платно, с каквото пътуващите комедианти кичат предницата на своите театри, виси на греда от покрива, за да не се разваля, ако стои дълго време сгънато.
На него е написано:
ИСТИНСКОТО И ДОСТОПАМЕТНО ОБРЪЩАНЕ НА ИГНАТИЙ МОРОК, НАРЕЧЕН ПРОРОКА, СТАНАЛО ВЪВ ФРИБУРГ, В 1828 ГОДИНА.
Тази рисунка, по-голяма от естествените, с пресилени цветове и без никаква съразмерност, бе разделена на три важни части от живота на новообърнатия, наречен Пророка.
В първата част един човек с дълга руса брада, със зверско лице, облечен в еленова кожа, като дивите племена от северен Сибир, с шапка от черна лисича кожа, завършваща с гарванова глава, с черти, които вдъхват ужас, се е сгърбил в своята шейна, впрегната в две големи червеникави кучета, която се хлъзга по снега и бяга от стадо лисици, вълци, чудовищни мечки със зинали уста и страшни зъби, които го гонят и сякаш могат да погълнат сто такива като човека, кучетата и шейната.
Под тази първа рисунка е написано:
В 1810 ГОДИНА — МОРОК Е ИДОЛОПОКЛОННИК И БЯГА ОТ ДИВИТЕ ЗВЕРОВЕ.
Във втората част Морок, облечен в бялата дреха на оглашен, седи на колене със скръстени ръце пред един човек с дълга черна дреха и бял презвратник. От едната му страна голям и неприятен на вид ангел държи в едната си ръка тръба, а в другата лъскав меч и от устата му излизат следните думи, написани с червени букви върху черно поле:
МОРОК, ДЕТО БЕШЕ ИДОЛОПОКЛОННИК, БЯГАШЕ ОТ ДИВИТЕ ЗВЕРОВЕ, НО ДНЕС, ПОВЯРВАЛ И КРЪСТЕН ВЪВ ФРИБУРГ, ДИВИТЕ ЗВЕРОВЕ ЩЕ БЯГАТ ОТ ИГНАТИЙ МОРОК.
И наистина, в третата част, новообърнатият седи наперен, горд, важен и тържествуващ, а гънките на дългата му синя дреха се развяват. С вирната глава, с лява ръка на слабините, а дясната протегната, той сочи цяло стадо тигри, хиени, мечки, лъвове, които си крият ноктите, скриват си зъбите и покорни, наплашени, лазят пред краката му.
Под тази рисунка, като нравствено заключение, е написано:
ИГНАТИЙ МОРОК ПОВЯРВА И ДИВИТЕ ЗВЕРОВЕ ЛАЗЯТ ПРЕД КРАКАТА МУ.
Близо до тези рисунки се намират няколко връзки малки книжки, и те отпечатани във Фрибург, в които се разправя как езичникът Морок, щом повярва, и доби свръхестествена, почти божествена сила, на която се покоряваха и най-дивите зверове, нещо, което всеки ден доказваше звероукротителят не толкова, за да покаже смелостта си, колкото да прослави Бога.
През отворената врата на обора излиза като вятър лют, кисел и остър дъх. От време на време се чуват силни хъркания и въздишания, последвани от глух шум, като че ли на земята се е тръшнало голямо животно.
В горницата се намира само един човек. Този човек е Морок звероукротителят, наречен Пророка. Той е четиридесетгодишен мъж, среден на ръст, сух и мършав. Дълъг и червен като кръв кожух покрива цялото му тяло. Лицето му, естествено бяло от многото пътувания още от дете, седи червеникаво. Косата му, жълторуса и нелъскава, каквато е косата на някои племена от полярните страни, пада право и неподвижно върху раменете му. Носът му е дребен, остър и гърбав, от бузите му се спуска дълга, дотолкова руса брада, че прилича на бяла. Лицето му става още по-чудновато от прекомерно издигнатите клепачи, под които се вижда червеникавата зеница на окото, оградена от бял кръг… С този втренчен и необикновен поглед Пророка наистина омайваше зверовете, но от друга страна, за да ги укроти, той си служеше и със злокобните сечива, пръснати около него.