Выбрать главу

Сетне, като се съвзех от това изживяване в усмирителна риза, разказах за посещението си в килията на Джейк като доказателство, че духът ми наистина е напускал тялото. Но Джейк остана непоклатим.

— Това е догадка над догадките — бе неговият отговор, когато му описах едно по едно нещата, които е правил, докато духът ми е бил в килията му — Това е въображение. Сам ти си прекарал три години в единочка, професоре, и можеш доста точно да си представиш какво може да прави човек, за да убие времето. Няма нищичко от това, което ми разправи, дето и ти и Ед не сте правили хиляди пъти, като почнеш от лежане гол през горещините, та до наблюдаването на мухите, почистване на рани и разговори с чукане.

Морел взе моята страна, но нямаше никаква полза.

— Хайде, не се ядосвай, професоре — изчука Джейк — Аз не казвам, че лъжеш. Казвам само, че се унасяш в ризата и започваш да си представяш някои работи, без да знаеш, че го правиш. Зная, че вярваш в това, което казваш, и мислиш, че се е случило, но то не хваща място при мен. Ти си го представяш, но не знаеш, че си го представяш… то е нещо дето си го знаеш от край време, макар и да не знаеш, че го знаеш, докато не изпаднеш в това унесено, замаяно състояние.

— Чакай малко, Джейк — зачуках му аз — Ти знаеш, че никога не съм те видял с очите си. Така ли е?

— Трябва да го приема на вяра, професоре. Може да си ме виждал, без да знаеш, че това съм аз.

— Въпросът е, че не съм те видял съблечен — продължих аз — но въпреки това мога да ти кажа за тоя белег над десния ти лакът и белега на десния глезен.

— О, дрън-дрън! — отговори той — Всичко това ще го намериш в затворническото ми досие и наред с муцуната ми в полицейския албум на престъпниците. Хиляди полицейски началници и детективи ги знаят тези глупости.

— Аз никога не съм чувал за тях — уверих го аз.

— Не си спомняш дали някога си чувал за тях — поправи ме Джейк — И пак трябва да си ги чувал. Макар и да си го забравил, сведенията са в главата ти, запазени за справка, само че си забравил къде са запазени. Трябва да ти се замае главата, за да си спомниш. Забрявял ли си някога името на човек, което знаеш не по-зле от на брат си? Аз съм забравял. Имаше един никакъв съдебен заседател, дето ме осъди в Оукланд, тогава, когато ми дадоха петдесет години. И един ден открих, че съм му забравил името. Та знаеш, друже, седмици лежах тука и си блъсках главата как беше. Ама само защото не можех да го изкопая от туй чекмедже със спомени, не значеше, че то не е там. Било е затурено и толкова. И за да го докажа, един ден, когато изобщо не мислех за него, то изскочи от ума ми направо на крайчеца на езика. „Стейси! — казах го на глас — Джоузеф Стейси!“ Това беше. Сещаш ли се какво искам да ти кажа? Ти само си разправяш за белези, дето хиляди хора ги знаят. Не зная как си се докопал до тия сведения, предполагам, че и сам ти не знаеш. Това не ми влиза в работата. Но те са в главата ти. Като ми разправяш това, дето го знаят мнозина, то не хваща място при мен. Трябва да ми кажеш още не знам колко, та да повярвам на всичките ти врели-некипели.

…Хамилтоновият закон за икономия в доводите! Така, вътрешно този отрасъл в бордеите престъпник беше учен дотолкова, че беше преоткрил хамилтоновия закон и строго се предържаше към него.

И все пак — и това беше възхитително — Джейк Опънхаймър беше интелектуално честен. Тази нощ, когато бях задрямал, той ме повика с обичайния сигнал:

— Слушай, професоре, ти ми каза, че си ме видял да клатя разклатения си зъб. Тука ме хвана натясно. То е единственото нещо, дето не мога да разбера отде го знаеш. Той се разклати само преди три дни и не съм казал думичка за това на жив човек.

ГЛАВА 21

Паскал48 казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“

Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията.

вернуться

48

френски религиозен философ, писател, математик, физик