Само да можех отчетливо да изрисувам с несигурния начин на изразяване на думи онова, което виждам и зная, и притежавам, включено в съзнанието си за огромното преселение на народите във времената преди сегашната писана история! Нашите стареи, нашите свещенослужители, нашите мъдреци разказваха нашата история в приказки и записваха тази история на звездите, та семето, идващо след нас, да не забравя. От небето идваха царуващите живот, дъжд и слънчева светлина. И ние изучавахме небето, научавахме се по звездите да пресмятаме времето и да го разделяме на годишни времена; и ние давахме на звездите имена на наши герои, наши храни и наши сечива за добиване на храна; и на нашите скитания, и преселения, и приключения; и на нашите задължения и неукротимите ни подтици и желания.
Но уви! Ние смятахме за непроменими небесата, на които записвахме всичките си смирени копнежи и всичките си скромни деяния, които вършехме или мечтаехме да извършим. Когато бях син на бика, спомням си, че прекарвах живота си в звездобройство. А преди това и след това бе имало други съществувания, в които съм пял с жреците и народните певци забранените, „табу“ песни, песни за звездите, в които както ние вярвахме, бе записано нетленното ни минало. А сега в края на всичко това, аз седя над книги по астрономия от библиотеката на затвора — книги, които е позволено да четат осъдените на смърт — и узнавам, че дори и небесата са преходни и променливи явления, подлежащи на предвижвания на звезди, както земята — на преселения на народите.
Въоражен с тези съвременни знания, при завръщането си чрез малката смърт от предишни свои съществувания, могъл съм да сравнявам небесата тогава и сега. И звездите наистина се променят. Виждал съм полярни звезди и други полярни звезди, и цели династии от полярни звезди. Днешната полярна звезда е в малката мечка. А пък в онези далечни времена аз съм виждал полярна звезда в Дракона, в Херкулес, във Вега51, в Лебед, в Цефей. Не, дори и звездите не пребъдват вечно, ала споменът и знанието за тях пребъдват в мен, в моя дух, който е памет и който е вечен. Само духът пребъдва. Всичко друго, което е само материя, преминава и трябва да премине.
О, аз виждам себе си и днес като този човек, появил се в стария свят, русокос, свиреп, кръвник и любовник, плътояден и плодояден, чергар и грабител, който с боздуган в ръка е бродил с хилядолетия по света и търсил месо за храна и закътани гнезда за рожбите и кърмачетата си.
Аз съм този човек, сборът на всичко това, всичкото, което той е бил, това неокосмено двукрако същество, което се е издигнало от тинята и създало любов и закон от анархията на плодовития животински свят, кряскал и ревал в джунглата. Аз съм всичко, което този човек е бил и е станал. Аз виждам себе си през мъчителните поколения да ловя с капани и да убивам дивеч и риба, да изсичам гората за първите ниви, да правя груби сечива от камъни и кости, да градя къщи от дърво и да ги покривам с напластени листа и слама, да облагородявам диви треви и полски корени, да ги отглеждам, докато станат прародители на ориза и просото, на житото и ечемика и всякакви сочни ядива, да разрохквам почвата, да сея, да жъна, да струпвам запаси, да мъкна влакната на растения, да изпридам от тях конци, да ги тъча на плат, да изобретявам системи за поливане, да обработвам метали, да правя пазари и търговски пътища, да строя кораби и да създавам мореплаване — да, и да организирам селища, да свързвам едни селища с други, докато се превърнат в племена, да свързвам племена, докато се превърнат в народи, вечно да търся закони, на които се подчиняват нещата, вечно да съставям закони за човеците, та да могат човеците да живеят заедно в разбирателство и с обединени усилия да сразяват всякакви пълзящи, пъплещи, налитащи твари, които иначе биха могли да ги унищожат.
Аз съм бил този човек при всички негови раждания и стремежи. Аз съм този човек днес, чакащ падащата ми се смърт според закона, който съм помагал да бъде измислен преди много хиляди години и по силата на който съм умирал много пъти преди, много пъти. И като размишлявам за тази необятна моя история, откривам няколко велики и прекрасни влияния и най-главните от тях са любовта на жената и любовта на мъжа към себеподобната жена. Аз виждам себе си, мъжа, като любовник, винаги като любовник. Да, бил съм също и велик войн, но някак си ми се струва, като седя тук и претеглям точно всичко, че повече от всичко друго съм бил велик любовник. Тъкмо защото любовта ми е била велика, съм бил и велик воин.