Само веднъж в моите трансове имаше нещо за периода, предхождащ времето, прекарано на острова. То започва с мига, в който брига се сблъсква с айсберга, и аз ще го разкажа само за да опиша поне моето странно хладнокръвие и пресметливо поведение. Това поведение тогава, както че видите, ми помогна накрая да остана единствения жив от целия екипаж на кораба.
Стресна ме в леглото в общото помещение страшно сблъскване. Всъщност вярно е, че и другите шест спящи моряци от смяната се събудиха и скочиха от леглата си на пода едновременно. Знаехме какво се е случило. Другите не се забавиха нито за миг и се втурнаха полуоблечени към палубата. Но аз знаех какво може да се очаква и не бързах. Знаех, че ако изобщо се спасим, то ще бъде в баркаса44. Никой не би могъл да плува в такова ледено студено море. И никой моряк тънко облечен не би могъл да остане жив дълго в откритата лодка. Също така знаех колко време ще е необходимо да пуснат лодката на вода.
Затова на светлината на бясно люлеещата се лампа, врявата на палубата и виковете „Потъва!“, аз проверих моряшкото си сандъче за подходящи дрехи. И понеже те никога вече нямаше да ги използват отново, прерових и сандъчетата на моите другари. Припряно, но без да губя самообладание, избрах само най-топлите и най-дебелите дрехи. Облякох четирите най-хубави ризи, с които можеха да се похвалят моряците, три чифта панталони и три чифта дебели вълнени чорапи. Така навлечени, краката ми станаха тъй големи, че не можех да обуя моите хубави обувки. Вместо тях намъкнах новите обувки на Николас Уилтън, които бяха по-големи и дори по-здрави. Сложих и куртката на Джеръми Нейлър връз моята, а върху тях облякох брезентовата дреха на Сет Ричард, която, както си спомних, той беше намаслил наново съвсем неотдавна.
Два чифта дебели ръкавици, вълнения шал на Джон Робърт, оплетен от майка му, и плъстената шапка на Джоузеф Доус отгоре на моята — и двете имаха наушници и закриваха и врата. С това завърших екипировката си. Виковете, че бригът потъва се подновиха, но аз се забавих още една минутка, за да си натъпча джобовете с всичкия пресован тютюн, който можах да докопам. След това се качих на палубата и то тъкмо навреме.
Луната, надзърнала през една пролука между облаците, освети безрадостна, жестока картина. Навсякъде се търкаляха отломки от такелажа и навсякъде имаше лед. Платната, въжата и реите на главната мачта, която все още се крепеше, бяха поръбени с ледени висулки; и аз изпитах чувство, близко на облекчение, че никога вече няма да има нужда да тегля и да опъвам текелажа и да очуквам леда, за да могат замръзналите въжета да минат по замръзналите макари. Силният вятър режеше така, че подсказваше за близостта на айсберги, а големите вълни имаха мразовит вид на лунната светлина.
Баркаса пускаха от бакборт и аз видях моряци на заледената палуба, заети с бурета провизии, да зарязват храната и да бързат да се спасят. Напразно капитан Никол се мъчеше да въдвори ред. Една вълна, налетяла от наветрената страна, реши въпроса и ги накара вкупом да наскачат през борд. Аз стигнах до рамото на капитана, хванах се за него и му викнах в ухото, че ако се качи в лодката и задържи моряците да не отплават, аз ще се погрижа за провизиите.
Обаче малко бе времето, което ми дадоха за това. Едва бях успял с помоща на втория помощник капитан Арън Нортръп да сваля пет шест бурета и бъчвички, когато всички от лодката завикаха, че потеглят. Те имаха пълно основание. Откъм наветрената страна към нас се приближаваше извисила се ледена планина, а на подветрената страна, близо до борда имаше друг айсберг, към който ни влачеше течението.
Арън Нортръп ме превари със скачането. Аз се забавих за миг, макар че лодката вече се отделяше, за да избера място по средата, където моряците бяха най-много, та телата им да смекчат моето падане. Нямах намерение да се намеря в лодката с някой счупен крак или ръка пред такова опасно плаване с баркаса. За да имат моряците място да гребат, аз си пробих път назад към кърмата. Положително имах и други, достатъчно сериозни съображения. На кърмата щеше да е много по-удобно, отколкото на тесния нос. А освен това щеше да е добре да съм до задните гребци, каквито и трудности да възникнат при такива обстоятелства занапред.