На кърмата бяха помощникът Уолтър Дрейк, лекаря Арнол Бентъм, Арън Нортръп и капитан Никол, който управляваше. Лекарят се беше навел над Нортръп, който лежеше на дъното и стенеше. Не бе имал късмет в лошо пресметнатия си скок, защото беше счупил десния си крак в тазобедрената става.
Но нямаше много време за него, защото ние гребяхме в бурното море точно между двата айсберга, които се носеха един към друг. Николас Уилтън, първият гребец, беше доста натясно, затова аз посбутах по-добре буретата и с лице към него, на колене можех да натискам греблото и с моята тежест. Напред виждах Джон Робъртс да се напряга на баковото гребло. Хванали го за раменете изотзад, Артър Хаскинс и юнгата Бени Хардуотър добавяха своята тежест към неговата. Всъщност всички моряци имаха такова желание да помагат, че не един от тях пречеше и спъваше движенията на гребците.
Беше въпрос на живот или смърт, но ние успяхме да изпреварим със стотина ярда, тъй че като обърнах глава, можах да видя безвременния край на „Търговецът“. Той попадна точно между двата айсберга и те го стиснаха, като някое момче може да стисне мек бонбон между палеца и показалеца. В тътена на вятъра и рева на водата ние не чухме нищо, макар че трясъкът от дебелите ребра и напречните корабни греди под палубата на брига трябва да е бил достатъчен, за да събуди цяло градче в тиха нощ.
Безмълвно, лесно двата борда на брига се слепиха, палубата се изгърби нагоре и смачканите останки рухнаха и изчезнаха, а на мястото, където е бил, останаха трошащите се айсберги. Изпитах съжаление за крушението на това убежище в стихиите, но същевременно бях много доволен при мисълта колко ми е добре с четирите ризи и трите горни дрехи.
Обаче нощта се оказа много мъчителна, дори и за мен. Аз бях най-топло облечения в лодката. Какво трябва да са изстрадали другите, не си дадох много труд да се замислям. От страх да не се натъкнем на друг лед в тъмнината, изчерпвахме водата и държахме лодката с носа срещу вълните. И аз непрекъснато, ту с едната ръкавица, ту с другата, си търках носа да не замръзне. Също така обладан от живи спомени за семейния кръг в Елктън, се молих на бога.
Сутринта проверихме положението. Да започнем с това, че всички, с изключение на двама-трима, бяха пострадали от измръзване. Арън Нортръп, понеже не можеше да движи счупения си крак, беше много зле. Лекарят се произнесе, че двата крака на Нортръп бяха безнадеждно измръзнали.
Баркасът беше нагазил дълбоко и тежко във водата, защото бе натоварен с целия екипаж на кораба от двадесет и един моряци. Двама от тях бяха момчета. Бени Хардуотър беше едва тринадесет годишен, а Лиш Дикъри, с чието семейство бяхме близки съседи в Елктън, беше току-що навършил шеснадесет. Провизиите ни се състояха от триста фунта говеждо и двеста фунта свинско месо. Петте или шестте самуна хляб, измокрени от морската вода, донесени от готвача, не влизаха в сметката. Имаше и три малки бъчвички с вода и едно буренце бира.
Капитан Никол откровено призна, че в този некартографиран океан не знаел да има някъде наблизо земя. Оставало ни само да гребем към по-мек климат, което и направихме, като вдигнахме малкото си платно и поддържахме курс в багщаг, гонени от силен вятър на североизток.
Въпросът с храната беше проста аритметика. Ние не брояхме Арън Нортръп, защото знаехме, че скоро ще свърши. При един фунт на ден петстотинте фунта щяха да ни стигнат за двадесет и пет дни, при половин фунт — за петдесет. И така решихме да бъде половин фунт. Аз делях и раздавах месото под наблюдението на капитана, и господ да ми е свидетел, успявах да го правя доста добре, макар отначало някой от моряците да мърмореха. Също така от време на време справедливо делях между моряците пресования тютюн, който бях натъпкал в многото си джобове — нещо, за което, ща не ща, съжалявах, особено когато знаех, че го попилявам за този или онзи, за когото бях сигурен, че няма да живее повече от един или в най-добрия случай два или три дена.
Защото скоро започнахме да мрем в откритата лодка. Тези по-ранни случаи се дължаха не на глад, а на убийствения студ. Живи щяха да останат най-издръжливите и най-късметлиите. Аз бях издръжлив по природа и имах късмет, доколкото бях топло облечен и не бях си счупил крака като Арън Нортръп. Но дори и така той беше толкова здрав, че въпреки че бе първият жестоко измръзнал, умираше дни наред. Ванс Хатауей беше пръв. Намерихме го в сутрешния здрач превил се одве на носа на лодката и вкочанен. Момчето Лиш Дикъри беше вторият. Другото момче, Бени Хардуотър, изтрая десет или дванадесет дни.