На Мър-мър му стана още по-мъчно. Той седна при стария.
— Мене ме викат Мър-мър — рече той. — Тебе как ти е името?
— Името ли? — полуотвори очи другият. — Чакай!… Не — поклати глава той, — не мога да си спомня!… Имах и аз някога име — хубаво, галено име, имах и възглавничка, и паничка за ядене… Кога беше то и къде — забравих вече. Отиде, отиде всичко. Тръгнах веднъж като тебе така да видя света — и не можах да се върна… Сега вече и име нямам.
Той млъкна една минута, погледна Мър-мър и продължи:
— Чувай, юначе! Я остани при мене! Аз съм вече стар, самичък, ти ми изглеждаш добър — ще си помагаме и ще прекараме по-леко! Искаш ли?… Пък сме и побратими в късмета — усмихна се тъжно старият.
— Добре! — зарадва се Мър-мър. — Аз и не зная как щях да се оправя самичък. Само къде ще спим, какво ще ядем?
— Хе, хе, не бързай де, не бързай! — рече старият. — Всичко ще ти обадя. Слушай: жилището ни е под нас. Тук долу има зимник с много дупки и ъгълчета. Аз съм си направил там три гнезда. Наблизо е пералнята — значи и вода има!
— Умирам за водица! — изохка Мър-мър. — Моля ти се заведи ме по-скоро!
— Чакай да се съмне още малко, че тогава!… Вода колкото щеш! За храната е по-мъчничко. Да не бях стар — не щеше да е тъй, ама вече не мога нито да дебна, нито да хващам както трябва. Мишки, плъхове, врабци — колкото щеш. Виж сега, ти като си с мене — ще помагаш… Мене от някое време гаргите ме хранят! — подсмихна се старият котарак.
— Как тъй гаргите? — учуди се Мър-мър.
— Как ли? Тук наблизо имат гнездо и всеки ден носят по нещо — корички хляб, късчета сирене, месо. Спотая се аз, те накацат наоколо, изскоча изведнъж, изплаша ги и всичко оставят. Цяла трапеза имам по някой път. Нали ги знаеш какви са глупави?
Мър-мър се засмя.
— А пък когато и това няма, приятелю, почвам вегетарианство! То, да ти кажа ли, е по-добро за здравето…
— Как тъй вегетарианство? — попита Мър-мър.
— Я ми виж корема — рече другият — какъв се е надул. Това е, юначе, защото свикнах да ям и картофи, и спанак, и моркови, варени и пържени. Такива неща лесно се намират в тенекиите за смет. Ха сега да вървим да пиеш вода и да видиш жилището!
Мър-мър въздъхна и тръгна подир стария котарак към счупения прозорец на зимника.