Стефани не смееше да го прекъсне, изгубена в гласа му.
— Меволент ми бе отредил своята дясна ръка за противник. Той ми заложи капан, изящен в чудовищността си. Не заподозрях нищо, докато не се случи. Загинах. На двадесет и трети октомври сърцето ми спря да бие. Тогава те набиха тялото ми на копие и го изгориха пред очите на всички. Използваха ме за предупреждение — направиха същото и с всички останали пълководци, които бяха успели да убият — и за мой ужас, това подейства.
— Какво искаш да кажеш?
— Настъпи обрат. Нашата страна започна да губи. Меволент ставаше все по-силен. Не можех да понеса повече, затова се върнах.
— Просто… се върна?
— Ами… сложно е. Когато умрях, така и не продължих нататък. Нещо ме държеше тук, караше ме да гледам. Никога не съм чувал да се е случвало преди и не съм чувал да се е случвало оттогава, но на мен просто се случи. Така че, когато стана твърде много, се събудих — торба кокали. Буквално. Бяха събрали костите ми в една торба и ги бяха хвърлили в реката. Така че, още от самото начало си беше изумително преживяване.
— А после какво стана?
— Събрах се отново, което беше доста болезнено, измъкнах се от реката и се върнах в битката. Победихме. Когато опасността от Меволент вече не съществуваше, се оттеглих от всичко и сам си станах господар за пръв път от неколкостотин години.
— Неколкостотин?
— Войната продължи твърде дълго.
— Онзи мъж те нарече „детектив“.
— Явно познава само настоящата ми репутация — отвърна Скълдъгъри като се поизправи малко. — Сега разрешавам загадки.
— Наистина?
— И се справям доста добре, при това.
— И какво, търсиш си главата ли?
Ако Скълдъгъри имаше клепачи, щеше да примигне.
— Хубаво би било да си я върна, да, но…
— Значи не ти е нужна, примерно, за да почиваш в мир?
— Ами, не.
— Защо са ти я взели? Още едно предупреждение ли?
— О, не — позасмя се Скълдъгъри. — Не, те не я взеха. Спях си, преди около десет-петнадесет години, и онези малки създания, подобни на гоблини, се промъкнаха и ми я задигнаха, направо от гръбначния стълб. Забелязах, че я няма, чак на следващата сутрин.
— И нищо не си усетил?
— Както казах, бях заспал. Медитиране, би го нарекла ти. Не виждам, не чувам и не усещам нищо, докато медитирам. Опитвала ли си?
— Не.
— Много е отпускащо. Мисля, че би ти харесало.
— Съжалявам, все още не мога да спра да мисля за това, че си изгубил главата си.
— Не съм я загубил — опита да се защити той. — Беше открадната.
Стефани вече се чувстваше укрепнала. Не можеше да повярва, че е припаднала. Припаднала! Колко бабешко. Тя вдигна поглед към Скълдъгъри.
— Доста необичаен живот си имал.
— Май че, да. Но още не е приключил. Така де, стриктно погледнато, е приключил, но…
— Не ти ли липсва нещо от него?
— От кое?
— От живота.
— В сравнение с това колко дълго съм бил така, както ме виждаш, истински жив бях само за миг. Не мога да си спомня достатъчно, какво е усещането за туптящо сърце в гърдите, та да ми липсва.
— Значи нищо не ти липсва?
— Е… мисля, че ми липсва косата. Иска ми се да е… там. И как ми стоеше, отгоре на главата. Да, май че ми липсва косата. — Той извади джобния си часовник, погледна го и вдигна рязко глава. — Еха, гледай кое време е станало. Трябва да вървя, Стефани.
— Къде? Къде да вървиш?
— Страхувам се, че имам доста неща за вършене. Първо трябва да разбера защо онзи приятен господин е бил изпратен тук и второ кой го е изпратил.
— Не можеш да ме оставиш сама! — Възпротиви се тя, докато вървеше след него към фоайето.
— Да! Мога! Ще си в пълна безопасност.
— Входната врата е откъртена!
— Е, да. Ще си в пълна безопасност, стига да не влязат през входната врата.
Той си облече палтото, но тя грабна шапката му.
— Нима взимаш шапката ми за заложник? — попита той със съмнение в гласа.
— Или оставаш тук, за да ме пазиш, или ме взимаш със себе си.
Скълдъгъри замръзна на място.
— Това — отрони накрая, — не би било особено безопасно за теб.
— Нито пък това, да остана тук сама.
— Но тук можеш да се скриеш. — Той обхвана стаята с жест на ръката. — Толкова много скришни места. Сигурен съм, че тук е пълно с хубави, здрави гардероби, които ще те поберат. Може да скриеш и под някое легло. Ще се изненадаш колко много хора не проверяват под леглата в днешно време.