— Добре тогава, ти чакай тук.
— Добре.
Той излезе, а Стефани изчака точно две секунди, преди да го последва — не бе дошла с него, само за да седи на тъч линията. Искаше да види какви други изненади я чакат в света.
— Стефани, защо имам чувството, че не уважаваш напълно авторитета ми?
— Ами, не.
— Разбирам. Хубаво…
Той си сложи шапката, извади шала си и го уви около челюстта си, но остави перуката и тъмните си очила. Натисна копче на ключодържателя, колата изписука и се заключи.
— Само това ли е?
— Моля?
— Не се ли страхуваш, че някой може да я открадне? Не сме точно в най-цивилизованите квартали.
— Има си аларма.
— А някакво заклинание, или нещо такова, няма ли да направиш? За да са в безопасност?
— Не. Алармата е доста добра.
Той закрачи и тя забърза след него.
— Правиш ли въобще заклинания?
— Понякога. Гледам да не разчитам много-много на магия в днешно време, опитвам да се справям с това тук. — Той почука слепоочието си.
— Това тук е пълно с въздух.
— Е, да — каза той подразнен, — но знаеш какво имам предвид.
— Какво още можеш да правиш?
— Моля?
— Какви магии? Покажи ми.
Ако Скълдъгъри имаше вежди, сега по всяка вероятност и двете щяха да стърчат.
— Какво, жив скелет не ти стига? Искаш още?
— Да — отвърна Стефани. — Дай ми един урок за начинаещи.
Той сви рамене.
— Е, предполагам не би навредило. Има два вида магове, или заклинатели — Адепти и Елементали. Адептите са по-агресивни; техниките им са по-пряко ефективни в случай на битка. Елементалите пък, какъвто съм аз, избират по-спокойния път и се опитват да усъвършенстват властта си над стихиите.
— Власт над стихиите?
— Може би малко преувеличих. Не властваме над тях, манипулираме ги. Влияем им.
— Какви стихии например? Земя, въздух…
— Огън и вода, да.
— Покажи ми тогава.
Главата на Скълдъгъри клюмна леко надясно и Стефани чу усмивката в гласа му.
— Речено-сторено.
Той изпъна ръка пред нея и отвори длан. Тя се смръщи, усещайки лек хлад, и след това усети капка вода, която се стичаше по лицето й. След още миг косата й беше вир-вода, сякаш току-що се бе гмуркала.
— Как направи това? — Тя затръска глава и блестящи капчици се разлетяха около нея.
— Ти ми кажи!
— Не зная. Направи нещо, за да увеличиш влажността на въздуха?
Той я погледна изотгоре.
— Много добре. Първият елемент — вода. Не можем да разделим Червено море или нещо подобно, но можем да командваме водата в известна степен.
— Покажи ми пак огън! — нетърпеливо каза Стефани.
Скълдъгъри щракна с пръсти, облечени в ръкавици и от тях изскочиха искри, той сви юмрук и искрите се сляха в пламък, който понесе в шепата си. Пламъкът стана по-ярък и Стефани усети как косата й изсъхва.
— Уау!
— Наистина — отвърна Скълдъгъри и с рязко движение запокити огненото кълбо в небето. Там то изгоря и се разпръсна.
— Ами земята?
Скълдъгъри поклати глава.
— Не искаш да видиш това и дано никога не ти се налага да го виждаш. Земната стихия е чисто отбранителна и се използва само в краен случай.
— И кое е най-мощното? Огъня?
— То е най-лъскавото, то обира всички възклицания, но ще се изненадаш на какви ефекти е способен съвсем малко въздух, ако го изместиш правилно. Изместеният въздух не просто изчезва, той трябва да отиде някъде.
— Може ли да видя?
Стигнаха до края на паркинга и подминаха ниската стена, която го обграждаше. Скълдъгъри сви пръсти и внезапно ги изпъна, като насочи рязко длан срещу стената. Въздухът се нагъна и тухлите изригнаха навън. Стефани зяпна дупката в стената.
— Ето това — успя да продума накрая, — е толкова яко!
Продължиха по пътя си, а Стефани поглеждаше от време на време към стената.
— Ами Адептите? Те какво умеят?
— Познавах един, преди години, който можеше да чете мисли. Веднъж срещнах една жена, тя пък се превръщаше в който си пожелае, право пред очите ми.
— И кой е по-силен? Елементал или Адепт?
— Зависи от мага. Адептът може да има толкова много номера, с които да те изненада, че като нищо ще се окаже по-силен и от най-могъщия Елементал. Случвало се е.