— Бягай! — извика й през строшения прозорец. — Махай се!
Стефани погледна зад рамото си, видя задаващия се мъж и се изправи. Подхлъзна се на мокрия паваж, но успя да си върне равновесието и се затича. Онзи тичаше след нея, стиснал раненото си рамо.
Той скочи към нея, но тя приклекна, хвана се за стълба на една улична лампа и промени рязко посоката си. Тялото на мъжа прелетя покрай нея и се изтърси на асфалта. Тя продължи да бяга, този път в обратната посока, като подмина двете коли. Зави в тясна алея и се изгуби в сенките.
Чу го зад себе си, чу стъпките му, които й се струваха много по-чести от нейните собствени. Не смееше да гледа назад — не искаше страхът, който подхранваше краката й, внезапно да я предаде. Мракът бе твърде плътен и тя едва виждаше на една ръка разстояние пред себе си. Можеше да се халоса в някоя стена всеки момент и тогава…
Стена.
Стефани се извъртя в последния момент, вдигна ръце, удари се леко в стената и се отблъсна от нея, без да губи твърде много инерция. Зави зад ъгъла. Мъжът виждаше в тъмното не по-добре от нея и звучно се тресна в стената, крещейки проклятия.
Пред нея тъмнината се разцепи. Момичето видя първо светлината на фарове, а след това и преминаващото такси. Мъжът се подхлъзна и препъна зад нея — още малко и тя щеше да се измъкне. Трябваше само да изтича до най-близкия човек, който можеше да намери и онзи нямаше да посмее да я последва.
Стефани се измъкна от сенките и изкрещя за помощ, но таксито вече го нямаше и улицата отново беше празна. Тя отново изкрещя, този път от отчаяние. Уличните лампи придаваха на всичко оранжев оттенък и сянката й плъзна пред нея. След това зад нея се показа още една сянка и тя се хвърли встрани. Мъжът отново профуча покрай нея, изпускайки я за малко.
Каналът, който течеше през града, бе наблизо. Тя се насочи към него, усещайки, че мъжът отново я преследва и настига бързо.
Пръстите му закачиха рамото й. Първото докосване бе мимолетно, но втория път успя да я сграбчи, точно на ръба на канала. Тя успя обаче да скочи, преди той да смогне да я издърпа обратно. Чу писък на паника зад себе си и осъзна, че го е повлякла със себе си. Ледената вода ги обгърна.
Студът я вцепени за момент, но Стефани успя да се пребори с него и се изтласка нагоре. Гребеше вода и я избутваше надолу, както го бе правила безброй пъти на плажа на Хагард. Сега се движеше нагоре, към светлините.
Изплува със задавен хрип и обърна глава. Видя как мъжът размахва ръце ужасено. Момичето първо си помисли, че той не може да плува, но не беше само това. Водата го нараняваше, впиваше се в него като киселина, сваляше парчета плът от него. Крясъците му се превърнаха в гъгнене и Стефани го видя да се разпада. Той замлъкна и определено умря.
Обърна гръб на неговите остатъци, които се понесоха към нея и заплува. Ръцете и стъпалата й вече не усещаха нищо от студа, но тя продължи, докато не остави моста далеч зад себе си.
Разтреперана, Стефани стигна до каменната стена на ръба на канала и успя да се покатери по нея. Скръстила ръце под мишниците си и с коса, полепнала по главата й, тя заджвака на бегом обратно към бентлито.
Когато стигна, видя, че то е празно. Стефани внимаваше да не попадне на светло. Премина камион, който намали близо до мястото на катастрофата. Когато шофьорът не видя никого, го подмина. Стефани не помръдна.
Няколко минути по-късно, Скълдъгъри се появи от малката алея, където мъжът я бе преследвал. Вървеше бързо към колата си и често се оглеждаше. Стефани пристъпи от сенките.
— Хей!
— Стефани! — възкликна детективът и се втурна към нея. — Ти си добре!
— Отидох да поплувам. — Тя се опитваше неуспешно да спре да зъзне.
— Какво стана? Къде е той?
— Тук-там. — Лекият вятър я пронизваше направо през подгизналите й дрехи. — Водата някак си… го разкъса.
Скълдъгъри кимна.
— Случва се.
Той вдигна ръка с обърната длан и тя усети как бързо съхне, а водата се разнесе от нея под формата на мъглица над главата й.
— Не си изненадан?
Той премести новообразувания миниатюрен облак надалеч и го освободи. На улицата се изсипа кратък дъждец.
— Някои видове магия, с които си служат Адептите, не излизат евтино. Както видяхме в къщата на Гордън, нападателят ти се бе направил неуязвим за огъня и сигурно много се е гордеел с постижението си. За негово нещастие обаче, цената на това малко заклинание е това, че всяко голямо количество вода е била смъртоносна за него. Всяко по-силно заклинание си има скрита уловка.