Е, помисли си тя, наистина се случи.
Обу се и излезе в топлия, слънчев ден. В края на тяхната улица тя подмина стария кей и сви по главната улица. Нормалност. Деца ритат топка, карат колело и се смеят, кучета търчат насам-натам, размахват опашки, съседите говорят със съседите, а светът е същият, какъвто някога бе мислела, че е. Без живи скелети. Без магия. Без хора, опитващи се да я убият.
Лудешки смях се откъсна от устните й, когато осъзна колко много се е променил живота й за едно денонощие. От съвсем нормално момиче се бе превърнала в цел за откачалки, разтварящи се във вода и в партньор на детектив-скелет, тръгнал да разрешава убийството на чичо й.
Стефани се спря. Убийството на чичо й? Откъде й бе хрумнало това? Гордън бе починал от естествена смърт — лекарите бяха го потвърдили. Тя се смръщи. Но тези доктори живееха в свят без ходещи, говорещи скелети. Но защо пък ще предполага, че е бил убит? Какво я бе накарало да си го помисли? Спомни си думите на Чайна: „Има предмети, които не могат да станат нечия собственост, ако просто бъдат откраднати. В такива случаи предишният собственик трябва да е мъртъв, за да може крадецът да се възползва от предмета.“
Нападателят й, и този, който го беше изпратил, искаха нещо. Искаха го достатъчно силно, за да я убият. И ако го искаха толкова силно, биха ли чакали чичо й да се спомине сам, преди да започнат да го търсят?
Стефани изстина отвътре. Гордън бе убит. Някой го бе убил и никой не правеше нищо по въпроса, никой не задаваше въпроси, никой не се опитваше да разбере нещо повече.
Освен Скълдъгъри.
Тя присви очи. Трябва да е знаел, че Гордън е бил убит. Ако не го е подозирал при срещата й с него, се е досетил в библиотеката на Чайна. Сигурно тя също знаеше, но нито един от тях не й го каза. Мислили са, че не може да го понесе, може би. Или не са смятали, че е нейна работа. Все пак се бе случило в техния свят, не в нейния. Но Гордън беше неин чичо.
Една кола удари спирачки зад гърба й. Хората зяпнаха в нейната посока. Стефани погледна назад и видя бентлито. Вратата на шофьора още беше силно изкривена от удара с другата кола, а предното стъкло напукано. Три от вратите нямаха стъкла, а лявата страна на предния капак бе осеяна с грозни вдлъбнатини. Обичайното пърпорене на двигателя бе заменено с притеснително тракане, което рязко спря заедно с изключения двигател. Скълдъгъри — с шапка, шал и очила — тръгна да излиза, но вратата му не се отвори.
— Уф, леле — промърмори под нос Стефани.
Той се поотдръпна от вратата, вдигна крак и я отвори с ритник. Най-сетне се измъкна, оправяйки палтото си.
— Добър ден! — поздрави я енергично той. — Чудесно време, нали?
— Хората ни зяпат — прошепна му Стефани, когато той я наближи.
— Така ли правят? А, да. Браво на тях! И така, готови ли сме за тръгване?
— Зависи — отвърна тя тихо, опитвайки се да държи усмивка на лицето си. — Кога щеше да ми кажеш, че чичо ми е бил убит?
Скълдъгъри се поколеба.
— А!… Досетила си се значи.
Стефани сви в тясната уличка между две сгради, по-далеч от любопитните очи на хагардските клюкари. Скълдъгъри изглежда първо не разбра какво прави тя, но после я настигна с бързи стъпки.
— Имах много добра причина да не ти казвам.
— Не ме интересува! — Сега, когато никой не я виждаше, усмивката й изчезна. — Гордън е бил убит, Скълдъгъри. Как може да не знам?
— Това е опасен занаят. Светът, от който съм част — още повече.
Тя се спря рязко. Скълдъгъри направи още няколко крачки, видя, че тя не върви с него и се обърна. Момичето скръсти ръце.
— Ако не смяташ, че мога да се справя…
— Не, определено показа, че можеш. — Тя долови лека промяна в тона му. — В мига, когато те видях, разбрах, че си от хората, които никога не биха се скрили от някаква опасност, дори и само на инат. Исках да те държа встрани от това, възможно най-дълго. Трябва да разбереш — Гордън ми беше приятел. Мислех, че му дължа поне това, да не позволя на любимата му племенница да си навлече неприятности.
— Е, сега обаче имам неприятности, така че решението вече не е твое.
— Явно не е.
— Значи вече няма да криеш неща от мен?
Той сложи ръка на гърдите си.
— Заклевам се да пукна, ако лъжа!