— О кей.
Той кимна и я поведе към бентлито.
— Макар, строго погледнато, да нямаш сърце — обади се момичето.
— Знам.
— И, строго погледнато, вече си пукнал.
— И това зная.
— Добре де, казвам го просто, за да сме наясно.
— Какво представлява той? — Стефани попита, докато се движеха по пътя.
— Кой какво представлява?
— Онзи, с когото ще се срещнем. Как се казва?
— Гастли Биспоук4.
Тя метна кос поглед на Скълдъгъри, за да се увери, че той не се шегува, после се сети, че няма как да разбере това по лицето му.
— Защо някой би се нарекъл Гастли?
— Какви ли не имена допадат на какви ли не хора. Гастли е шивачът ми и също така един от най-близките ми приятели. Той ме научи да се боксирам.
— И що за птица е?
— Свестен. Честен. Отговорен. Но е по-забавен, отколкото го карам да звучи, кълна се. Също така, не е най-големият почитател на магията…
— Не обича магията? Как може да не обича магията?
— Не я намира интересна. Предпочита света, за който чете в книгите и за който гледа по телевизията, света с полицаи, бандити, сериали и спорт. Предполагам, че ако имаше избор, той би избрал да живее в него. Така щеше да може да се образова, да си намери работа и да живее… нормално. Разбира се, никой никога не му е дал тази алтернатива. За него това би било невъзможно.
— Защо?
Скълдъгъри се поколеба само секунда, като че ли се опитваше да формулира по-ясно мислите си, след това каза на Стефани, че Гастли се е родил грозен.
— Не просто непривлекателен — обясни той, — не просто неприятен на външен вид, а наистина, ама наистина грозен. Майка му била урочасана, докато била бременна с него, и сега лицето му е цялото в белези. Опитали всичко, за да го излекуват — заклинания, отвари, талисмани, магически илюзии, всякакви помади. Само че, нищо не работело.
Скълдъгъри каза, че като дете Гастли винаги казвал на приятелите си, че наследил любовта към бокса от баща си, а страстта си към шиенето — от майка си. Истината била, че именно баща му постоянно се суетял около кройките на поли и панталони, а майка му била шампион с двадесет и две последователни победи. Скълдъгъри я видял веднъж в действие. Дясното й кроше направо отнасяло глави, а според местна легенда, веднъж наистина отнесло една.
Така или иначе, Гастли бил отгледан с бокс и шиене и решил, че няма нужда да погрознява още повече, затова станал шивач.
— Аз поне се радвам за това — рече детективът. — Гастли прави фантастични костюми.
— Значи ще отидем да го видим, защото ти трябва нов костюм?
— Не съвсем. Семейството му има уникална колекция с предмети, картини и литература от цял свят, отнасящи се до Древните. В тази колекция има няколко тома, които може да се окажат извънредно полезни. Всичко, което хората знаят за Скиптъра, е основано на полузабравени митове. Тези книги, както и всичко останало в колекцията на Гастли, ще ни предложат много по-подробно описание на легендите, на това, какво прави Скиптъра и теоретично — как някой може да се защити от силата му.
Паркираха и излязоха. Кварталът беше мръсен и мърляв, а хората ги подминаваха на бърз ход, без дори да погледнат към очуканата кола. Дребничка старица изтътри покрай Скълдъгъри и му кимна мимоходом.
— Това ли е една от онези тайни общности, за които ми разказа? — попита Стефани.
— Това е. Опитваме се да държим улиците възможно най-негостоприемни, тъй че никой случаен минувач да не се спре тук.
— Е, успели сте.
— Досега трябва да си разбрала, че външният вид най-често лъже. Квартал като този, с неговите графити и мизерия, е най-безопасното място, което може да посетиш. Отвори вратата на която и да е от тези къщи и ще влезеш в същински дворец. Повърхността е нищо, Стефани.
— Ще се опитам да го запомня. — Момичето го последва до малък магазин на ъгъла между две улици. Огледа се за табела. — Това ли е шивачницата?
— Шивачницата на Биспоук, да.
— Но няма табела. Няма никакви дрехи на витрината. Как се разбира, че е отворено?
— Гастли няма нужда от реклама. Има много специфична клиентела и не може да си позволи да пуска обикновени хора да се шляят из магазина му, докато взима мерки на осморък човек-октопод.
— Ама ти сериозно ли? Има такова нещо като осморък човек-октопод?
— Има цяла колония от хора-октоподи — отвърна детективът, а междувременно бяха стигнали до входната врата.
4
ghastly — ужасяващ, bespoke — в този контекст значи „по поръчка като «шивач, работещ по поръчка»“. — Б.пр.