— Съжалявам за загубата ти — каза Гастли, — наистина съжалявам. Уважавах Гордън. Той знаеше за магията в света, но не се изкуши от нея. Просто наблюдаваше и пишеше за нея. Това е сила, която се надявам, че е предал и на теб.
Стефани не отвърна. Скълдъгъри не я погледна.
— Но — продължи Гастли, — да твърдите, че смъртта му има нещо общо с легенда, предавана от поколение на поколение и променяна с всеки нов преразказ: това са празни приказки. Гордън е получил инфаркт. Беше смъртен. Починал е. Това правят смъртните. Оставете го да почива в мир.
— Чичо ми или е знаел къде е Скиптъра, или го е притежавал и затова Серпин го е убил, а сега Серпин знае къде е и иска от мен ключа.
— Какъв ключ?
— Този, с който може да вземе Скиптъра, може би. Не сме сигурни. Но се опита да ме убие два пъти, за да се добере до него.
Гастли поклати глава:
— Това не е твоят свят.
— Сега обаче съм част от него.
— Едва си пристъпила в него. Видяла си магия, магьосници и жив скелет и със сигурност много се забавляваш — но нямаш никаква представа какъв е залогът.
Скълдъгъри все още не бе продумал. Стефани се изправи.
— Знаеш ли? За мен, това е приключение. Нали това имаш предвид? Е, прав си. Наистина гледам на това като на голямо приключение и съм изумена, развълнувана и нетърпелива да разбера какво ще стане по-нататък. Видях как невероятни хора правят невероятни неща и всичко това е невероятно. — В очите й се появиха ядни искрици. — Но не смей, нито за секунда, да си мислиш, че за мен това е игра. Чичо ми остави цяло състояние — всичко, което съм можела да си пожелая, ако исках нещо такова. Направил го е за мен, но сега е мъртъв. Така че аз ще направя нещо за него. Ще открия кой го е убил и ще направя така, че да не се измъкне току-така. Чичо ми заслужава да има някого на своя страна.
— Но това е лудост! — Гастли се наведе напред в стола си. — Скиптъра е приказка!
— Вярвам, че съществува.
— Естествено, че ти го вярваш! Въвлечена си в свят, където си мислиш, че всичко е възможно, но нещата не стоят точно така. Чичо ти се е забъркал в тази каша и ако това, което казваш, наистина е така, е бил убит заради намесата си. Толкова ли си нетърпелива да направиш същото? Играеш си с огъня.
— Всеки от вас си играе с огъня!
— Тази среща не минава според очакванията ми — посмя да се обади Скълдъгъри.
— За тези неща си има правила — обърна се към него Гастли. — Има причина да не казваме на всички, че ни има. Тя е чудесен пример защо не го правим.
Гневът на Стефани се разпали още повече и тя знаеше, че ако каже още нещо, ще загуби контрол над гласа си, затова изтича покрай Гастли. Прекоси магазина и излезе на улицата. Усещаше гнева в себе си, как я стиска отвътре и кара пръстите й да се свиват като ноктите на птица. Мразеше да не се отнасят с нея като с равна, мразеше снизхождението и мразеше все да я пазят от всичко. Не й харесваше и да я пренебрегват.
Скълдъгъри се появи след няколко минути, нахлупил шапката си. Тя се подпираше на колата със скръстени ръце и гледаше една цепнатина в паважа.
— Хм, добре мина, а? — каза той след кратко мълчание. Когато тя не отвърна, детективът продължи: — Казвал ли съм ти как срещнах Гастли?
— Не искам да знам!
— А. Добре тогава. — Тишината отново ги обгърна като смог. — Така и така не е много интересно. Но имаше пирати.
— Въобще не ме интересува. Ще ни помогне ли или не?
— Ами, той не смята за много добра идея да си с мен в разследването, както май разбра.
— О, вярно ли? — горчиво попита Стефани.
— Изглежда смята, че съм безотговорен.
— А ти как смяташ?
— Проявявал съм безотговорност в миналото и той го знае. Напълно е възможно и сега да го правя.
— Вярваш ли, че съм в опасност?
— О, да! Серпин още вярва, че притежаваш този ключ, който търси, какъвто и да е. В мига, когато научи коя си или къде си, ще изпрати друг. Намираш се — и не преувеличавам — в особено голяма опасност.
— Дай тогава да се разберем! Значи не мога да се върна към скучния си, отегчителен, обикновен живот, дори и да искам. Прекалено много съм видяла. Замесена съм твърде много. Моят чичо беше убит, моят живот е в опасност и няма просто да изоставя това. Толкоз!
— Е, убеди ме!
— Тогава защо висим тук?
— И аз това питам. — Скълдъгъри отключи бентлито. Той провери огледалото за обратно виждане и излезе на пътя.