Стефани се постара да не обръща внимание на свирепите погледи на Фъргус и Берилия.
— Нека родителите ти се гордеят и са щастливи, че живееш под покрива им, защото на теб оставям цялата си собственост и всички вещи, банкови сметки и приходите от авторските права — ще ги наследиш в деня, когато навършиш осемнадесет. Бих искал да се възползвам от възможността, за да ви кажа, че по мой си начин ви обичам всички, дори тези от вас, които не харесвам особено. За теб говоря, Берилия.
Феджуик свали очилата си и огледа събралите се.
Стефани усети, че вниманието на всички бе насочено към нея, и нямаше представа какво би трябвало да каже. Фъргус отново се бе преобразил успешно в зяпащ рибок, а Берилия я сочеше с дълъг кокалест пръст и се мъчеше да каже нещо — безуспешно. Родителите й пък я гледаха с изумление и изненада. Само Скълдъгъри Плезънт се приближи до нея и сложи леко ръка на рамото й.
— Поздравления — каза той и тръгна към вратата. Още щом тя се затвори зад него, Берилия овладя гласа си:
— ТЯ?!… ТЯ?!…
3.
Едно момиче, сам-само
Същия следобед Стефани и майка й се качиха в колата и изминаха за петнайсет минути разстоянието от Хагард до имението на Гордън. Майка й отвори вратата и отстъпи назад.
— Първо собственикът — подкани я тя с лека усмивка и поклон. Стефани още не можеше да мисли за къщата, като за своя собственост — идеята й се струваше твърде мащабна, твърде глупава. На хартия родителите й бяха попечители, докато навърши осемнайсет, но как би могла да притежава къща? Колко други дванайсетгодишни хлапета притежаваха къщи?
Не, идеята беше твърде глупава. Твърде фантасмагорична. Луда! Именно каквато Гордън би намерил за напълно смислена.
Те тръгнаха през къщата — голяма и тиха, и празна. Сега всичко се струваше на Стефани някак ново и тя откри, че реагира различно на мебелите, килимите и картините. Как й изглеждаше това? А онзи цвят или онази тъкан? Не можеше да му се отрече на Гордън — имаше набито око. Майката на Стефани сподели, че би променила твърде малко неща при нужда. Някои от картините й действали малко стряскащо, призна тя, но като цяло обзавеждането било елегантно и непретенциозно, същевременно излъчващо изисканост, точно като за подобна къща.
Майка й добави, че още не са решили какво да правят с имението. Решението бе оставено на Стефани, но родителите й все още трябваше да измислят, как да постъпят с вилата. Три къщи за едно семейство им се струваха малко множко. Баща й бе предложил да продадат вилата, но майка й се възпротиви на идеята да се откажат от идиличното местенце.
Бяха започнали да обсъждат и образованието на Стефани и тя знаеше, че този разговор далеч не бе приключил. В мига, когато напуснаха офиса на г-н Феджуик, те я предупредиха да не си позволява това да й замае главата. Скорошните събития, казаха й те, не трябва да я карат да забравя за ученето и плановете за университет. Трябваше да е независима, да се справя сама.
Стефани ги остави да си говорят, кимаше от време на време и смънкваше някакво съгласие, когато бе нужно. Не й се занимаваше да им обяснява, че да, университетът и независимостта в света й бяха необходими, защото знаеше, че ако не ги постигне, никога няма да се измъкне от Хагард. Нямаше да захвърли бъдещето си на вятъра, само защото е наследила малко пари.
Толкова дълго обикаляха долния етаж, че се върнаха до входните стълби чак в пет следобед. Приключили с огледа за деня, те заключиха и се върнаха в колата, тъкмо навреме, за да видят как по предното стъкло плискат първите дъждовни капки.
Колата взе да кашля, когато майката на Стефани я запали, изстена и после замлъкна. Двете със Стефани се спогледаха.
— Оп-па!
Излязоха и отвориха капака.
— Е, поне двигателят си е още на мястото — констатира майката на Стефани.
— Имаш ли си въобще някаква представа от двигатели? — попита я Стефани.
— За тази цел си имам съпруг. Двигатели и лавици, за тях е бил изобретен мъжът. — Стефани си отбеляза наум да научи нещо повече за двигателите, преди да навърши осемнайсет. Лавиците, на този етап, не я вълнуваха особено.
Майка й намери мобилния си телефон в чантата си и се обади на баща й, но той беше твърде зает с някакъв строеж и нямаше как да се добере до тях, преди свечеряване. Върнаха се в къщата и се обадиха на механик, след това прекараха около четиридесет и пет минути в чакане.