Скълдъгъри изпъна пръсти, но нищо не се случи. Стефани си спомни думите на г-н Блис за създанията в пещерите, които се хранят с магия. Явно бяха налетели на едно такова.
— Дяволите да го вземат! — Каза Скълдъгъри и се втурна право напред, стреляйки от упор в гърдите на чудовището, а след това се блъсна в него и го запрати крачка назад. Още една и то щеше да падне в пропастта.
Звярът стовари огромен юмрук на гърба на детектива, който падна на едно коляно, но се изправи бързо и замахна нагоре, доколкото му позволяваше ръста. Ръката му едва закачи брадичката на звяра. Той се гмурна като боксьор под ответния удар на създанието и заби приклада на оръжието си в ребрата му, отново безрезултатно.
Стефани се намръщи и погледна лианата в ръцете си. От само себе си ли се движеше растението? Върна вниманието си върху Скълдъгъри, който сграбчи гривата на противника си и скочи, халосвайки създанието с приклада право в муцуната.
Създанието изрева от болка и отстъпи… в нищото. Скълдъгъри се оттласна от него, а то остана на ръба още миг и след това се прекатури в бездната с ужасен вой.
— А така! — Детективът отупа новия си костюм. — Оправихме работата.
— Мисля, че се движа — каза Стефани и в същото време нещо започна леко да я придърпва нагоре. Скълдъгъри застана на ръба и надникна нагоре любопитно…
— Стефани! Това не е лиана.
— Какво? Какво държа тогава?
— Стефани, залюлей се към мен! — Скълдъгъри звучеше припряно. — Хайде, бързо, залюлей се към мен! Бързо!
Тя се залюля, назад и напред, все по-надалеч, докато през цялото време нещото продължаваше да я дърпа нагоре.
— Пусни се!
Скълдъгъри бе готов да я хване. Стефани си припомни воя на звяра, докато падаше, чудейки се дали вече е стигнал дъното. В крайната точка на поредното залюляване тя се пусна и започна да пада към ръцете на Скълдъгъри.
Лианата обаче изплющя като камшик, уви се около китката й, и я прибра към себе си. Скълдъгъри посегна към нея, но не я хвана.
— Помощ! — изкрещя тя, докато нещото я дърпаше все по-бързо и болезнено. Скълдъгъри изруга, а тя вече се движеше твърде бързо, дори за да опита да се измъкне. Партньорът й можеше само да гледа, докато тя потъваше в мрака нагоре.
22.
Скиптъра на древните
Стефани бе издърпана до една скална издатина и стоварена на нея. Момичето се опита да се откъсне от пипалото, но то само се плъзна по-нагоре по ръката й и я стисна още по-силно. Със свободната си ръка тя се хвана за издатината, но нямаше смисъл. Пръстите й не издържаха на напрягането и трябваше да се пусне. Нещото я повлече към себе си.
То представляваше някаква сивкава маса плът, израстък, оставен да расте безпрепятствено в мрачното си ъгълче. Пипалата я приближаваха до центъра на израстъка, където гладно зяпаше огромна разлигавена уста, пълна със зъби като ножове.
Свободната й ръка намери голям камък и Стефани стовари острия му край върху пипалото. Ударът го проби и то пусна другата й ръка. Преди да успее да се затича обаче, още пипала намериха краката й и момичето отново се озова по гръб. Опита да ги разрита, но това само ги направи още по-настойчиви.
Имаше пипала навсякъде.
Създанието, каквото и да беше, пулсираше гнусно, докато я придърпваше по-близо. Не виждаше никакви очи. Само пипалата и тази уста… което значеше, че се осланя на чувството си за допир.
Стефани с усилие се овладя и спря да се съпротивлява. В свирепа борба с всеки свой инстинкт, тя отпусна тялото си, и макар скоростта му на движение не се промени, съществото отпусна хватката си. Останалите му пипала спряха да напредват към нея, но стояха в непосредствена близост. Щяха да я усмирят светкавично, ако опиташе да избяга. Стефани подхвърли камъка встрани, той удари едно пипало и се изтърколи наблизо. Усетили втора жертва, останалите пипала се плъзнаха натам и започнаха слепия си лов. Стефани пое дълбоко въздух и доближи ръце до глезените си, изчака хватката да се отпусне още и след това рязко разкъса оплелите ги пипала.
Стана, но вместо да бяга далеч от съществото, тя се спусна право напред. Скочи върху него, над зиналата паст и обувката й почти се подхлъзна на мократа плът. Стефани скочи отново и се хвана за скалната издатина над създанието. Тя се качи на нея, докато долу пипалата се мятаха лудешки в търсене на изгубената плячка.