— Има ли някого вътре? — попита Скълдъгъри, докато проверяваше дали е зареден пистолета му.
— Не и доколкото мога да преценя — каза Гастли. — Но е възможно да се крият. Ако Серпин или Блис са там, ще ни трябват подкрепления.
— Няма ги.
— Откъде знаеш? — попита Стефани.
— Серпин е използвал това място за нещо достатъчно голямо и странно, за да направи впечатление. Той знае, че е привлякъл внимание, моето внимание, и затова се е изнесъл.
— Тогава защо ние сме тук?
— Можеш да предвидиш какво ще стори някой, само ако знаеш какво вече е сторил.
Приближиха единствената врата и Танит долепи ухо до нея. След миг докосна ключалката, но този път тя не се счупи, а просто се отключи.
— Как така не можеш да правиш това? — прошепна Стефани на Скълдъгъри. — По-бързо е от това да ровичкаш с шперца и е по-тихо от това да я взривиш.
— Какво, жив скелет не ти ли стига? — тъжно поклати глава детективът. — Какво е нужно в днешно време, за да впечатли човек младите?
Стефани се ухили. Вратата водеше към единствения офис в склада, тъмна стаичка, обзаведена само с бюро и дъска от корк. Мястото определено отдавна не бе използвано от някоя компания с добра репутация. В другия край на офиса друга врата водеше към самия склад. Стефани се взря през мръсния прозорец до нея.
— Изглежда тихо.
— Скълдъгъри натисна няколко прекъсвача на стената и мястото светна. Те влязоха в склада. По гредите на покрива гнездяха гълъби, които сега се разлетяха и загукаха, стреснати от внезапната светлина. Групичката стигна до центъра на склада, където около нещо, подобно на операционна маса, беше натрупано голямо количество уреди, подобни на медицинско оборудване. Стефани погледна Скълдъгъри:
— Някакви идеи?
— Да отметнем първо очевидното. Много от тези машини подсказват, че тук се е извършило някакво преливане.
Танит хвана една тръбичка и разгледа остатъците от течност вътре.
— Не съм лекар, но не мисля, че това в тръбичката е резултат от медицински експерименти.
— Магически значи — каза Гастли.
— Магията може да се инжектира? — учуди се Стефани.
— Може да инжектираш течности с магически характеристики. — Скълдъгъри взе тръбичката от ръцете на Танит. — Преди да имаме всички тези прекрасни машини процесът бе доста по-нелицеприятен, но резултатите бяха същите.
— Какви бяха?
— Пациентът се събуждаше от операцията променен човек. Или нещо друго. Въпросът е, каква е била целта на заниманието? Какви промени е търсил Серпин?
— И кой е бил пациентът?
— Пациенти, всъщност.
— Моля?
— Има два комплекта игли, две банки, по две от всичко — достатъчно за две отделни операции. Ще занесем проби до Убежището и ще опитаме да научим какво представляват. Но засега, да огледаме мястото.
— Какво търсим? — попита Стефани.
— Улики.
Скълдъгъри и Гастли започнаха да обикалят, обръщаха внимание на всяка повърхност, изследваха всеки сантиметър от машините, масата и мястото около тях. Стефани и Танит останаха една до друга, взрени в пода.
— Как изглеждат тези „улики“? — прошепна Танит.
Стефани удържа смеха си и отвърна:
— Не съм сигурна. Търся някакви отпечатъци.
— Намери ли вече?
— Не. Но може да е защото още не съм помръднала.
— Може би трябва да се размърдаме, да се престорим, че знаем какво правим.
— Добра идея.
Те закрачиха насам-натам, забили погледи в пода.
— Как върви с магията? — Танит попита тихо.
— Помръднах мидена черупка.
— Хей, поздравления!
Стефани си придаде скромен вид.
— Беше просто черупка.
— Няма значение. Добра работа.
— Мерси. Ти кога започна да правиш магии?
— Горе-долу от раждането си. Нашите бяха магьосници, а брат ми постоянно вършеше разни щуротии. Пораснах със залъгалка в едната ръка и магическа пръчка в другата, както се казва.
— Не знаех, че имаш брат.
— О, да, имам батко. Ти имаш ли братя?
— Не, единствено дете съм.
— Винаги съм искала малка сестра. Брат ми е чудесен, обичам го до смърт, но винаги съм искала сестра, с която да си говоря и да споделям тайни, нали знаеш?
— И аз не бих имала нищо против една сестра.