Выбрать главу

— Има ли някаква вероятност да се случи?

— Не виждам какво печелят родителите ми от това. В смисъл, вече имат съвършената дъщеря — за какво им е друга?

Танит се изсмя и се опита да го прикрие, като се престори, че кашля.

— Намерихте ли нещо? — попита Скълдъгъри зад тях.

— Не, съжалявам. Помислих, че съм намерила, но се оказа, хъм… още под — каза Танит със сериозно изражение.

Стефани обхвана рамене с ръце, за да не се затресат от напиращия смях.

— Добре — каза детективът. — Продължавайте да търсите.

Танит кимна, обърна се и сръга с лакът Стефани, за да я накара да млъкне. Стефани трябваше да скрие уста с ръка и да извърне лице, за да успее да се овладее.

— Крава — промърмори Танит и отприщи прилива от истеричен смях у Стефани, който проехтя гръмовно из целия склад. Танит я посочи с пръст и отстъпи назад.

— Скълдъгъри, Стефани не се държи професионално!

Докато съумее да изрече тези думи обаче, Танит се зарази от смеха на Стефани и скоро тя също се хилеше, приклекнала на пода. Скълдъгъри и Гастли само ги гледаха.

— Какво става? — попита шивачът.

— Не съм сигурен.

Накрая поклатиха глави.

— Жени! — Отсякоха едновременно.

Стефани избърса сълзите си и се обърна към Скълдъгъри тъкмо навреме, за да види как нещо безшумно пада от тавана зад него. Смехът й изчезна незабавно и тя извика:

— Зад теб!

Скълдъгъри се извъртя и всички се вцепениха. Униформата на човека зад детектива бе идентична с тази на Секачите, но снежнобяла.

— Свободно — нареди Гастли, а Стефани и Танит се присъединиха към двамата мъже. — Работим със Съвета на Старейшините. Свободно.

Белият Секач не помръдна.

— Какво искаш? — попита Скълдъгъри.

Няколко мига се провлачиха и тогава Белия Секач посочи Стефани.

— Това ни трябваше да знаем — отвърна детективът и стреля четири пъти в гърдите и два пъти в главата на мъжа. Белият Секач трепна шест пъти, но куршумите не пробиха палтото му, а двата, изстреляни към главата рикошираха от шлема и оставиха тъмни резки по него.

— Мътните го взели — промърмори Скълдъгъри.

Стефани се отдръпна зад тримата си партньори, които скъсиха дистанцията с противника си. Шлемът им пречеше да видят накъде гледа той, но Стефани знаеше, че гледа право в очите й.

Танит атакува първа, финтира с нисък ритник и нанесе висок. Секачът не се хвана на номера и отби с лекота удара, а междувременно Гастли го нападна отзад. Секачът контрира с шут, който уцели Танит в корема и се гмурна под удара на Гастли. Юмруците на шивача бяха почти невъзможни за проследяване, но Секачът ги пое без да трепне и след това ръката му се изстреля напред и удари Гастли във врата. Той се олюля, а Скълдъгъри се опита да го отблъсне с въздушна вълна.

Секачът обаче мина през вълните изместен въздух незасегнат. Униформата, сети се Стефани. Без да се бави Скълдъгъри опита атака, но Секачът хвана ръката му и го хвърли във въздуха. Скълдъгъри обаче се приземи така, че сега той държеше ръката на Секача. Детектива ритна противника си в сгъвката на коляното и го хвърли на земята. Преди да падне обаче, Секачът се подпря на свободната си ръка и се превъртя на крака. Последва кратко затишие, през което тримата преценяваха следващия си ход.

Танит извади меча си изпод палтото и оголи острието му. Гастли съблече якето си, а Скълдъгъри пусна пистолета си.

— Не трябва да правиш това — каза той на Секача. — Кажи ни къде е Серпин и какви са плановете му. Можем да ти помогнем. Няма да сложиш и пръст на Валкирия Каин, но ние можем да ти помогнем.

Наместо отговор Секачът извади косата иззад гърба си. Скълдъгъри изсумтя недоволно.

Войнът се мушна сред тях преди да успеят да реагират и използва дръжката на оръжието си като прът за отскок, сритвайки Скълдъгъри и Гастли едновременно в гърдите.

Те отстъпиха няколко крачки и бе ред на Танит да атакува. Мечът й блестеше на лампите. Секачът отскочи назад и завъртя косата, за да парира острието.

Метал се удари в метала и се разхвърчаха искри, а яростта на атаката на Танит бе толкова голяма, че Секачът не забеляза Гастли, който го сграбчи със силните си ръце и противникът им изтърва косата си.

Танит пристъпи за довършващия удар, само че кракът на Секача описа мълниеносна полуокръжност и уцели китката на дясната й ръка. Танит изтърва оръжието си и изсъска от болка.