Тя не го чу. Не усети стъпките му, дори когато вече бе толкова близо, че можеше да погали косата й. Нито го мерна с ъгълчето на окото си, не видя нито сянка, нито отражение, защото ако той не искаше да го видят, нямаше как да го видят. Но той помръдна и Стефани усети присъствието му като промяна на въздушното течение зад себе си, лек повей по дланите й. Нямаше нужда да обръща глава — знаеше, че той е там.
Тя се хвърли напред и се претърколи, а Танит и Скълдъгъри се обърнаха към нея.
Белият Секач стоеше пред тях, тих като призрак, смъртоносен като чума.
— Валкирия — промълви Танит — ела зад мен.
Стефани отстъпи и Секачът се опита да я спре.
— Ще го задържа — рече Танит без да сваля поглед от врага си. — Вие спрете Серпин. — Мечът на Танит изсъска от ножницата. Младата жена чу бързо отдалечаващите се стъпки на Стефани и Скълдъгъри. Белият Секач извади косата си.
— Наредих ти да разсейваш Кухите хора със събрата си, нали? Ти беше един от Секачите с нас, когато ходихме да спасяваме Скълдъгъри.
Той не отвърна нищо. Дори не помръдна.
— Може нищо да не значи, но съжалявам за случилото се с теб. Но бе нужно. И може нищо да не значи, но съжалявам за това, което ще се случи с теб. Но и то е нужно. — Той развъртя косата си и тя вдигна вежда. Ела и се пробвай, ако си толкова корав…
Битката започна. Тя блокира първия му удар и острието й просвистя през въздуха и срещна неговото, а след това и дръжката на оръжието му. Последва негов удар, който срещна първо метала, а след това и ножницата на оръжието й.
Тя се гмурна под следващия му замах и запази близката дистанция, за да използва предимството си пред по-тромавата коса.
Той блокираше с невероятна бързина и точност, но тя го бе притиснала и скоро някой от ударите й щеше да пробие защитата му. Мечът й го поряза отляво и той направи няколко крачки назад, по-далеч от обхвата й. Танит погледна към кръвта по бялата му униформа и се усмихна. Кръвта обаче веднага потъмня и миг по-късно червеното петно стана черно.
Танит спря да се усмихва, а кървенето спря напълно.
Тя заотстъпва. Отвори с махване вратата зад себе си, докато Секачът напредваше.
В помещението зад нея висяха десетки клетки с изправени или клечащи хора в тях. Затворът на Убежището. Хората в клетките бяха утайката на магьосническото общество, толкова долни и изкривени, че се налагаше да излежават присъдите си под непосредственото наблюдение на Старейшините. Клетките възпираха силите им и ги поддържаха в добро здраве. Нито Старейшините, нито Секачите влизаха, за да носят храна и вода. Тези хора сами си бяха компания. А когато съседът ти по клетка е неуравновесен колкото теб, подобна компания представлява самият Ад.
Секачът я погна надолу по стълбите, а сблъсъкът на оръжията им пръскаше искри.
Затворниците отначало бяха объркани. Те знаеха, че Секачите са техни тъмничари, но този носеше бяло и виждаха у него нещо познато, близко до самите тях. Започнаха да го окуражават шумно и Танит, обградена от врагове, започна да губи битката. При поредното париране ранената й китка не издържа. Секачът се възползва и косата му остави дълга хоризонтална резка на корема й. Танит разкриви лице от болка и продължи с огромна мъка да отблъсква неестествено бързото настъпление на Секача.
Затворниците се смееха и я подиграваха, дърпаха косата й, и дращеха през решетките. Един от тях закачи палтото й и тя се принуди да се освободи от него в движение, хвърляйки меча и ножницата си във въздуха, докато се измъкваше от дрехата си. Успя да ги хване, преди Секачът да съкрати достатъчно разстоянието между тях.
Той замахна, тя блокира с ножницата и посегна към него с меча, но той завъртя косата си в кръг, отби удара с дръжката и миг по-късно острието му летеше към Танит.
Тя скочи назад и наруши баланса си, но превърна падането си в кълбо назад, успявайки да избегне косата на Секача, която издрънча на пода, където само преди миг бе противникът му.
Затворниците се запревиваха от смях, а Танит се затича към стената. Скочи на нея и продължи по тавана, докато разменяше удари със Секача под нея. Принуди го да се връща назад, да напада и да се отбранява от неудобна позиция.
Секачът замахна, пропусна и Танит видя шанса си и го използва. Удари лявата му китка с ножницата си и той отвори пръсти. Тя се върна със салто на земята, приземи се преди той да се опомни и му отне косата. С ритник го прати още крачка назад и заби меча си в него.