— Аз ги изпепелих, но ти приготви засадата, Сагейшъс. Ти ги предаде.
Тоум заби показалец във въздуха между двамата.
— Не, не съм! Тяхната слабост ги унищожи, техните недостатъци. Разполагаха с цялата тази сила, а си седяха на задниците, пропиляваха толкова възможности.
— Доскоро не бих те взел за амбициозен…
— Всички така мислеха. Сагейшъс Тоум, казваха. Чучело някакво. Нито е най-силният, нито е най-мъдрият… той е никой. Това говореха. Зная го! Години наред ме подценяваха. Сега ще разберат, каква сила притежавам!
Стефани запълзя на колене и лакти. Скрита от погледите им в сенките, тя напредваше добре. Не изглеждаше вероятно да я забележат, но бе достатъчно някой от двамата просто да обърне глава, а на Стефани въобще не й беше до тази вероятност.
— Ще ги накарам да си платят — беснееше Тоум. — Всеки, който някога се е съмнявал в мен. Улиците ще поаленеят от кръвта им.
— Колко драматично — отбеляза Серпин и вдигна ръка, а Книгата се отдели от пиедестала си и увисна за миг във въздуха, преди отново да падне. Серпин изсумтя нетърпеливо.
— Казах ти, няма да проработи! Не зависи от физическата ти близост до Книгата, а до това колко си близо да се сдобиеш с нея. Бариерата е умствена, не физическа!
Стефани затаи дъх. Приклекнала току зад колоната до тях, тя сякаш чуваше гласа на Серпин в ухото си.
— Значи, благодарение на теб, последния Старейшина, бариерата все още е достатъчно силна, за да ми устои, така ли?
— Да, но не съм аз виновен! Направих каквото можах!
— Така е, направи каквото можа. Сега обаче можеш да направиш още нещо, което да разреши малкия ми проблем.
— За какво говориш? — Тонът на Тоум внезапно се просмука от страх. — Какво правиш? Насочвай това нещо другаде, Серпин. Предупреждавам те, насочвай…
Черна мълния и тишина.
Стъпките на Серпин се отдалечиха и Стефани надзърна. Той бавно пристъпваше към Книгата, насочил цялото си внимание към нея, обърнал гръб на момичето. Тя трябваше да се възползва от единствения си шанс.
Измъкна се иззад колоната, прекрачвайки новообразувалата се купчинка прах. Нямаше начин да съкрати разстоянието, без да се издаде. Щеше да я чуе, да я усети, или нещо такова. Само че държеше Скиптъра в дясната си ръка толкова нехайно…
Стефани присви очи и направи още крачка.
Бе я чул и се обръщаше, но вече нямаше значение. Скиптъра се издигаше, черният кристал проблясваше. Стефани сви пръсти и рязко ги изпъна. Вълната изместен въздух удари дясната ръка на Серпин и оръжието излетя далеч и от двама им, удари се в стената и издрънча на пода.
Серпин изсъска ядно. Скиптърът запя, когато Скълдъгъри влетя на бегом в стаята. Хвърли се напред и въздухът около него заигра, като увеличи неимоверно инерцията му — Скълдъгъри измина разстоянието до Серпин за по-малко от секунда и се заби в него. И двамата отлетяха назад. Скълдъгъри пръв се изправи и заби кроше в лицето на Серпин. Той се метна озверял срещу детектива, но ударът му бе спрян, а китката — извита. Скълдъгъри пристъпи зад противника си, променяйки хвата си и натисна. В помещението проехтя силно изпукване и Серпин изкрещя.
Той се опита да концентрира лилави изпарения в другата си шепа, но Скълдъгъри удари ръката му и след това го удари във врата с ръба на дланта си. Серпин се задави и отстъпи, а детективът го подсече.
— Винаги си бил кръгла нула в битка — каза Скълдъгъри, надвесен над него. — Но не ти е било нужно да се биеш, нали? Винаги някой го е правел вместо теб. Къде са лакеите ти сега, Нефариан?
— Не ми трябват. Не ми трябва никой, за да те смачкам. Ще стрия кокалите ти на прах!
— Освен ако не си скрил армия някъде из това шикозно палто, много се съмнявам.
Серпин се изправи и се метна към него, но Скълдъгъри го изрита в корема и после стовари юмрук в рамото му и го свали на колене.
Стефани трябваше да се добере до Скиптъра преди Серпин да се възстанови. Тъкмо се изправяше, когато забеляза, че Книгата на Имената лежи отворена пред нея. Списъците с имена започнаха да се пренареждат пред очите й. Видя нейното собствено, но тогава Скълдъгъри изпъшка и тя вдигна поглед.
Серпин още бе на колене, но устните му се движеха, а стената зад детектива оживя, от нея изскочиха ръце и го сграбчиха. Серпин се изправи, докато стената дърпаше Скълдъгъри назад. Чуха се няколко приглушени припуквания, докато костите на Серпин се наместваха.
— Къде са ти хитроумните закачки сега, а, детективе?