Скълдъгъри се мъчеше да се отскубне от хватката на дузина ръце.
— Имаш големи уши — подметна той преди ръцете да го придърпат още по-навътре, в стената, и след това изчезна.
Серпин се огледа, видя колко е близо Стефани до Скиптъра.
Запрати към оръжието тънка лилава нишка и дръпна ръка. Стефани обаче бе успяла да се хвърли към Скиптъра и заедно с него полетя към Серпин.
Тя се държеше здраво и нишката се скъса, превърна се обратно в пара и момичето се строполи на пода. Нещо се разпиля със звънтене — една от масите летеше право към нея. Опита се да се претърколи встрани, но не успя.
Ударът счупи крака й, тя изкрещя и пусна Скиптъра. Затвори очи от болка и когато ги отвори отново, през пелена от сълзи видя г-н Блис да влиза в стаята.
— Къде беше? — тросна му се Серпин.
— Забавиха ме. Но изглежда си се справил добре без мен.
Серпин присви очи.
— Да. Но имаме още един враг за унищожаване.
— Момичето ли ще убиеш?
— Аз ли? Не. Ти ще го направиш!
— Моля?
— Ако искаш да пожънеш плодовете на тази вечер, трябва да си изцапаш ръцете.
— Искаш аз да убия невъоръжено дете? — попита неубедено г-н Блис.
— Представи си го като изпитание за верността ти към нашите господари. Нямаш проблем с това, нали?
— Ще ми дадеш ли оръжие или искаш да я пребия с тояга? — Г-н Блис погледна Серпин студено.
Той извади от палтото си кама и я подхвърли на Блис, който я хвана и я обърна в ръцете си, тествайки баланса. Гърлото на Стефани пресъхна.
Г-н Блис я погледна, но не каза нищо. Просто въздъхна и хвърли камата, а Стефани се извърна с ужасена гримаса…
… и чу смеха на Серпин.
Камата не я бе докоснала. Дори не бе хвърлена към нея. Серпин я държеше на косъм от лявото си око.
— Така и си помислих — каза той.
Г-н Блис се метна към него, но Серпин свали дясната си ръкавица, вдигна червената си ръка и Блис се свлече на пода, и крещя няколко секунди. Серпин отпусна ръка и Блис започна да поема големи, давещи глътки въздух.
— Несъмнено искаш да ме убиеш. — Серпин пристъпи към него. — Искаш да ме разкъсаш на парчета и със сигурност би могъл, без дори да се изпотиш. Но отговори ми, г-н Блис — как ти помага легендарната ти сила, когато не можеш да се приближиш, за да я използваш?
Г-н Блис се опита да стане, но краката му не го държаха. Серпин продължи.
— Любопитно ми е! Защо тези преструвки? Защо целият този труд? Защо се постави в тази позиция? Защо просто не си остана на тяхна страна.
— Бе възможно да се провалим. Познавам те, Серпин. Винаги пазиш планове в резерв. Твърде беше… опасен… твърде непредсказуем. Трябваше да ти позволя да вземеш Скиптъра.
— И защо? — усмихна се Серпин.
Г-н Блис повтори тази усмивка, ала изкривена и болезнена.
— Защото със Скиптъра стана предсказуем.
— А, значи предсказахте неуязвимостта ми? — изсмя се Серпин. — Браво на вас!
— Никой не е неуязвим — промълви Блис.
— М-м да — сви рамене Серпин. — Ти със сигурност не си.
С ужас Стефани можеше само да гледа как Серпин насочва дясната си ръка и скоро крясъците на Блис достигнаха нови висоти. Точно когато й се стори, че не може повече, Блис бе изстрелян в стената от лилав енергиен заряд. Той строши рафт с книги с падането си и не се изправи.
Серпин върна вниманието си върху Стефани.
— Извинявам се за прекъсването. — Той я стисна за реверите и я вдигна във въздуха. Взряна отблизо в очите му, тя чувстваше единствено болката в крака си.
— Как го направи? Как се доближи толкова, без Скиптъра да ме предупреди? Някоя неизвестна за мен магия?
Стефани мълчеше.
— Г-це Каин, зная, че се опитвате да го скриете, но виждам страха в очите ви. Не искате да загинете, нали? Разбира се, че не. Имате цял един живот пред себе си. Ако само не се бяхте забъркала в смъртта на чичо си, нямаше да сте тук.
Чичо ви беше много твърдоглав човек, като вас. Ако той пък ми беше дал ключа, никой нямаше да е в тази ситуация. Той спъна плановете ми, причини ми много ненужно напрежение и беди. Много хора загинаха заради него.
— Не смей да виниш чичо ми за хората, които ти си убил! — яростно просъска Стефани.
— Не съм искал това. Не съм искал конфликт. Исках просто да премахна Старейшините и да взема Книгата. Виждаш ли колко просто би било иначе? А трябваше да прегазя през река от трупове. Тези смърти са на сметката на чичо ти. — Омразата на Стефани изстина в сърцето й.