— Не, не е нужно да ставате една от тях, г-це Каин. Може да оцелеете. Да живеете. Виждам нещо у вас. Мисля, че ще ви хареса новия ми свят.
— Не бих се обзаложила — промърмори Стефани.
Серпин я дари с търпелива усмивка и доближи лице до нейното.
— Може да оцелееш… ако ми кажеш как стигна толкова близо до Скиптъра, без да те усети.
Останала без оръжия, Стефани го заплю. Той въздъхна и я запрати към една колона. Тя падна разкривена на земята.
Не можеше да фокусира погледа си. Болката бе нещо тъпо и далечно. Чуваше гласа му като през стена.
— Няма значение. Всеки момент ще поробя всяко едно човешко същество на планетата и няма да има повече тайни. Няма да има магия, скрита от мен. И когато се завърнат Безликите, ще претворят света в място на великолепен мрак.
Той я подмина, превърна се в парче сянка в ръба на полезрението й. Трябваше да стане. Трябваше да си опомни. Болката. Трябваше да допусне болката от счупения крак. Сега не бе нищо повече от мътно усещане — трябваше да й позволи да нахлуе отново.
Фокусира се върху крака си. Той пулсираше, всеки пулс врязваше болката с нова сила и малко по малко умът й се изостри. Когато болката се върна с пълна сила, Стефани прехапа устни, за да не изкрещи.
Серпин вървеше към Книгата. Стефани стисна ръба на една маса и се придърпа на здравия си крак. Сграбчи първото, което й попадна — стъклен мускал, пълен със зелена течност — и го метна по Серпин. То уцели гърба му и се счупи, а течността се изпари и разтвори във въздуха. Той се извъртя гневно.
— Ти, скъпа, доказа, че си твърде досадна за собственото си добро. — Серпин вдигна червената си ръка, а зад Стефани Скиптъра отново запя. Скълдъгъри падна от тавана, строполявайки до Серпин. Детективът се огледа.
— А, върнах се.
— Да, върна се. — Серпин изрита Скълдъгъри и той изпъшка. Докато се изправяше, Серпин грабна черепа му и заби коляно в слепоочието. Скълдъгъри се просна по гръб.
Беше ред на Скиптъра, който лежеше зад Стефани. Тя се опита да го докопа, но лилавата нишка я стегна през кръста и я вдигна на счупения й крак.
Докато момичето викаше от болка, Серпин премести нишката си към Скиптъра и го дръпна в лявата си ръка, след което запрати лъч черна енергия към Скълдъгъри. Той залегна, а голямо парче от стената зад него се превърна в прах. Скълдъгъри стреля и го уцели в гърдите.
— Още е тази твоя играчка — каза Серпин, развеселен и невредим. — Колко причудливо.
Скълдъгъри застана пред него, започна да го обикаля. Скиптъра стоеше отпуснат до тялото на врага му.
— Ще бъдеш спрян. Винаги досега сме успявали.
— О, стари мой враже, сега е различно. Тези дни отминаха. Кой остана на твоя страна? Помниш ли усещането да си мъж? Истински мъж, не тази пародия. Имаше армия на своя страна, хора, готови да се бият и да умрат за каузата ти. Искахме да върнем Безликите, да ги почитаме като Боговете, каквито са, вие искахте да се провалим, да дадете шанс на човечеството, този триумф на обикновеното и посредственото. Е, имаха шанс, сега времето им изтече.
Пръстът на Скълдъгъри натисна спусъка отново. От гърдите на Серпин пръсна черна кръв и раната незабавно се затвори. Серпин се разсмя.
— Толкова много безпокойство ми причини през всичките тези години, детективе, почти съжалявам да сложа край.
— Какво, предаваш ли се? — наклони глава Скълдъгъри.
— Това ще ми липсва. Ако ще те облекчи, можеш да мислиш за предстоящата си гибел, като за нещо добро. Едва ли ще искаш да живееш в мястото, в което моите господари ще превърнат света.
— И как ще ме убиеш? — Скълдъгъри пусна пистолета си и вдигна ръце. — С новата си играчка? Или с някой от последните си циркаджийски номера?
— Наистина разширих репертоара си. Благодаря ти, че забеляза.
— Виждам, че пак си се заиграл с некромантия.
— Така е. Имам си Секач-домашен любимец. Подходящ за всеки дом.
— Здрав младеж — отбеляза Скълдъгъри. — Опитах какво ли не, но накрая все се изправяше.
— Чувал ли си старата некромантска поговорка — „Не можеш да убиеш мъртвия“ — изсмя се Серпин.
— Значи е зомби?
— О, не. Не бих припарил до онези долнопробни твари. Може да се лекува, да се възстановява почти мигновено. Трудно за постигане, но ако някой е квалифициран, то това съм аз.