— Ами да! — Имаше нещо ново в тона на Скълдъгъри. — Медицинското оборудване в склада. Секачът е бил проба, за да изпиташ ефективността на процеса. След това си направил същото със себе си.
— А, великият детектив най-сетне се досети за нещо.
— При цялата лъскавата опаковка, Нефариан, той е просто зомби. Ти също.
— Последните ти думи за жалки обиди? — поклати разочарован глава Серпин. — Надявах се на повече. Нещо по-задълбочено. Може би поема. Светът ще е малко по-малко странен без теб, така да знаеш.
Стефани изкрещя името на Скълдъгъри, а той скочи встрани. Серпин отново стреля със Скиптъра. Зарядът обаче попадна право в Книгата на Имената, която Скълдъгъри бе вдигнал пред себе си. Книгата се разсипа на прах.
— НЕ! — изкрещя Серпин. — НЕ!
Книгата, която Старейшините не бяха успели да унищожат, сега се ронеше на черни люспици през пръстите на Скълдъгъри. Той се метна яростно към Серпин. Скиптърът отново литна във въздуха, а двамата се вкопчиха един в друг.
— Развали всичко! — Изсъска Серпин. — Всичко развали, жалко създание.
Скълдъгъри заби юмрук в носа на Серпин и се освободи от ръцете му. Нанесе още един десен прав. Серпин запрати детектива назад насред облак от лилава мъгла. Скълдъгъри се приземи на колене, а Серпин отново опита да впримчи Скиптъра, но детективът запрати въздушна струя, която разпръсна нишката.
Скълдъгъри запрати огнено кълбо по Серпин, който едва успя да го избегне. То се взриви върху стената и Серпин отново изсъска, но не можа да реагира, когато следващата на атака на Скълдъгъри, мощна въздушна вълна, го запрати назад в обгорената стена. Той остана като препариран на нея, държан над земята от протегнатата ръка на Скълдъгъри.
— Ще те унищожа! — кресна Серпин, а зелените му очи святкаха, пълни с омраза. — Направих го веднъж. Пак ще го направя!
Направи опит да вдигне дясната си ръка. Скълдъгъри го притисна още по-силно, черпейки от последните си запаси магическа енергия. Серпин отказваше да бъде победен. Пръстите на червената му ръка посочиха Скълдъгъри.
— Умри — прошепна Серпин.
Скълдъгъри остана на място. Стойката му издаваше любопитство.
— Умри! — извика Серпин с разкривено от бяс лице.
— Май има неща, които ръката ти все пак не може да убие, а?
На прага се появи фигура. Серпин се изхили през стиснати зъби, пръскайки слюнки. Белият Секач.
— Имунизиран си срещу силата ми значи… Няма значение. Косата му ще посече костите ти. Когато той приключи с теб, ще си само отломки. Секачо, атакувай!
Но Секачът остана на място и самоувереността на Серпин започна да се изпарява.
— Какво има? Убий го!
Белият Секач постоя още миг и си тръгна. Серпин зави от ярост.
— Загуби, Нефариан — каза Скълдъгъри. — Дори немъртвият ти слуга те напусна. Дори той осъзна провала ти. Арестувам те за убийство, опит за убийство, конспирация с цел убийство и, не знам, може би неправомерно хвърляне на боклук.
— Никога няма да ме победиш — изплю Серпин. — Винаги ще намеря начин да те накарам да страдаш.
Зелените му очи се заковаха върху Стефани.
— Недей — предупреди го Скълдъгъри, но Серпин вече движеше дясната си ръка. — Серпин, недей!
Болка, по-силна от всяко усещане в живота й, я шибна като бич през цялото тяло. Серпин сви пръсти и болката се усили, превърна вика й в писък, а след това в безмълвна агония. Тя се сви на топка, а от корема й тръгна нещо студено, което я обхвана цялата, благодатна безчувственост обливаше болката, а студенината проникна в сърцето й и стигна до ума й. И вече нямаше нищо, светът се бе разпаднал на неясни образи, Серпин и Скълдъгъри стояха като пред разпадащ се декор, а някъде далеч детектива я викаше, но и гласът му глъхнеше. Болката изчезна съвсем, звуците също. Клепачите й потрепнаха. Серпин и лудешката му усмивка. Скълдъгъри, протегнал свободната си ръка. Всичко — толкова бавно. Скиптъра, това беше Скиптъра — ръката на Скълдъгъри го поемаше, пръстите му се свиваха около оръжието. Вдигаше ръка и сочеше, сочеше Серпин със Скиптъра, малкият кристал се разгаряше. Разгаряше се в черно, красив малък мрак, и въздухът изпука.
Стефани вече цялата бе вледенена отвътре, безчувствена, последните частици от нея се разлитаха като пепел от гаснеща жарава. Нямаше значение. Нека отлетят. Никакви грижи повече.
Серпин и лудешкия му хилеж. Очите. Устата. Толкова много зъби. Лице, разкривено от удоволствието на звяр. И после кожата се промени, изчезна, усмивката бе изтрита, очите като смарагди угаснаха, върху тях се спусна пелена и Серпин се превърна в пепел, и се разпадна на пода.