Тя извика и отскочи назад. Отвъд дръпнатите завеси, нощта бе катранено черна. Нищо не виждаше.
— Самичка ли си вътре? — Сега гласът си играеше с нея, дразнеше я.
— Махай се! — извика тя и вдигна ръжена, за да може мъжът да го види. Той се изсмя.
— Какво ще правиш с това?
Ще ти отворя главата е него! — изкрещя Стефани под напора на страх и ярост. Отново го чу да се смее.
— Искам само да вляза. Отвори ми, момиченце! Нека да вляза.
— Полицията идва.
— Ти си лъжкиня.
Тя не виждаше нищо зад стъклото на прозореца, а той виждаше всичко. Отиде до телефона и вдигна слушалката.
— Не го прави! — предупреди я гласът.
— Обаждам се на полицията.
— Пътищата са затворени, момиченце. Ако ги извикаш, ще съборя вратата и ще те убия, преди да са стигнали.
Страхът се превърна в ужас и Стефани се вцепени. Щеше да се разплаче, усещаше как сълзите се наливат в очите й. Не бе плакала от години.
— Какво искаш? — попита тя мрака. — Защо искаш да влезеш?
— Това няма нищо общо с мен, момиченце. Изпратен съм да взема нещо. Пусни ме! Ще огледам, ще взема, каквото търся и ще си тръгна. Няма да нараня нито едно хубаво косъмче от хубавата ти главица, обещавам. Сега само отвори тази врата на секундата.
Стефани стисна ръжена с две ръце и тръсна глава. Вече плачеше.
— Не!
Изкрещя, когато през прозореца мина юмрук и посипа килима с парчета строшено стъкло. Стефани се запрепъва назад, а мъжът се покачи на перваза, навъсен срещу нея, с пламнали очи, без да се впечатлява от одраскалите го ръбове на стъклото. В мига, когато той стъпи на пода в къщата, Стефани вече търчеше извън стаята. Стигна до входната врата и започна да се суети с бравата.
Силни ръце я сграбчиха изотзад. Тя отново изпищя, когато я повдигнаха. Тя ритна силно назад, забивайки пета в пищяла на мъжа. Той изпъшка и я пусна, и Стефани се извъртя в опит да го халоса с ръжена, само че той го хвана и издърпа от ръцете й. Едната му ръка я стисна за гърлото. Похитителят я върна насила в дневната.
Хвърли я в едно кресло и се надвеси над нея. Независимо колко опитваше, не можеше да се освободи от хватката му.
— И така. — Устата му се разкриви в подигравателна гримаса. — Защо просто не ми дадеш ключа, момиченце?
В този миг предната врата излетя от пантите си и Скълдъгъри Плезънт влетя в къщата.
Мъжът изруга, пусна Стефани и замахна с ръжена, но Скълдъгъри се насочи право към него и го удари с такава сила, че на Стефани й се стори достатъчна, за да откъсне главата на похитителя. Той падна на земята и се претърколи назад, но бързо се изправи на крака, точно навреме за втората атака на Скълдъгъри.
Мъжът се изстреля към него. Двамата се сблъскаха и изхвърчаха назад, прекатурвайки дивана. Шапката на Скълдъгъри падна и Стефани видя нещо бяло да проблясва над шала му.
Изправиха се и се заборичкаха, мъжът нанесе удар, от който очилата на Скълдъгъри изхвърчаха в другия край на стаята. Скълдъгъри отвърна като се гмурна ниско, сграбчи мъжа през кръста и подложи таза си. Противникът му бе захвърлен тежко на пода.
Той изруга отново, сети се за Стефани и се спусна към нея. Тя изскочи от креслото, но преди онзи да успее да я докопа, Скълдъгъри го препъна. Мъжът тресна брадичка в една масичка за кафе и зави от болка.
— Мислиш си, че можеш да ме спреш ли? — закрещя той, докато се опитваше да стане. Коленете му се огъваха. — Знаеш ли кой съм аз?
— Де да те знам — отвърна Скълдъгъри.
Мъжът изплю кръв и се ухили предизвикателно.
— Е, аз обаче знам всичко за теб. Господарят ми разказа всичко за теб, детективе, и ще трябва да сториш много повече, за да ме спреш.
Скълдъгъри сви рамене и Стефани с изумление видя как в ръката му се оплете огнено кълбо. Той го хвърли и мъжът бе обвит в пламъци. Вместо да закрещи обаче, похитителят отметна глава и се разсмя гръмогласно. Гореше, но изглеждаше непокътнат.
— Още! Искам още!
— Щом настояваш.
Скълдъгъри извади старомоден револвер от палтото си и стреля. Куршумът уцели мъжа в рамото и той изкрещя, опита се да побегне и се спъна. Затича се към вратата, като току се хвърляше встрани и залягаше, за да не бъде улучен отново, а пламъците дотолкова му пречеха да вижда, че в първия си опит да излезе се блъсна в стената.