Никълас Еванс
Скок в огъня
На Хари, Макс и Лорън
БЛАГОДАРНОСТИ
Много благодаря на всички, които ми помогнаха в проучванията: Присила Робинсън, Роб Уити, Хю Олбън Дейвис, Сюзан Лавърти, Дейв Милс, Брус Уайд, Пат Тъкър, Джанет Ингълд, Джим Маркс, Боб Мафит, Дан Плетшър, Дейб Френд, Крис Томас, Джереми Мосъп, Джейни Кинг, Сам Дейвис, Джефри Калебо, Филип Джоунс Грифит, Чарлс Глас, Гавин Смит, Лари Стедниц и Гарет Мънсън от «Алтернативни приключения за младежта». За тяхната подкрепа и насърчаване и още много други неща благодаря на Линда Шонеси, Лари Финли, Соли Гаминара, Ървин Апълбаум, Нита Таублиб, Трейси Дивайн, Карадок Кинг и Шарлът Гордън Къминг.
Накрая специално благодаря за помощта и огромното търпение на двама прекрасни пожарникари парашутисти от Мисула — Уейн Уилямс и Тим Елдридж.
Копнежа на сърцето си не ще постигнеш, ако през дим и огън не преминеш ти.
Част първа
1.
Важните неща в живота винаги стават случайно. На петнайсет години тя не знаеше много. Всъщност с всяка изминала година всичко й се струваше все по-объркано и това знаеше със сигурност. Може да се умориш от тревоги в опити да бъдеш по-добър човек, може да прекараш хиляди безсънни нощи, като се чудиш как да живееш правилно, благопристойно и честно, може да си направиш план и да го спазваш, да коленичиш до леглото си всяка вечер и да обещаваш на Бог, че няма да го нарушаваш, даже може да идеш в църквата и да се закълнеш тържествено. Може да се прекръстиш седем пъти със затворени очи, да срежеш палеца си, да го стиснеш и да напишеш тържествения обет на някой камък със собствената си кръв, а после да хвърлиш камъка в реката точно в полунощ. И после, като гръм от ясно небе, някаква неочаквана катастрофа да помете живота ти и завинаги да преобърне всичко наопаки.
По-късно Скай се кълнеше, че във въпросната нощ небето наистина бе ясно, защото всичко започна съвсем безобидно, когато онези две жени се появиха в бара.
Не знаеше кои са, но какви са бе очевидно за целия свят. Носеха повече грим, отколкото дрехи, а от начина, по който се олюляваха на високите си токчета, Скай отгатна, че вече са пийнали и замаяни. И двете бяха с тесни къси блузки — едната с червена, а другата със сребриста и разнищена по края. Жената, която вървеше отпред, имаше дълга черна коса, гърдите й стърчаха като пъпеши, а полата й бе толкова къса, че все едно я нямаше. Музиката в бара гърмеше силно и чернокосата се опита да танцува, докато вървеше, но едва не падна.
Мъжете, които ги придружаваха, вървяха плътно до тях, без да се набиват на очи, и им проправяха път през тълпата. И двамата носеха каубойски шапки и от ъгловото сепаре в другия край на помещението, където седяха Скай и приятелите й, тя не можа да различи лицата им. Не че изобщо я интересуваха. Самата тя бе доста замаяна от алкохола. Барът тънеше в приглушен червеникав сумрак и през облаците цигарен дим Скай само забеляза, че са двама жалки четирийсетгодишни мъже, които се опитват да изглеждат по-млади и несъмнено изневеряват на жените си. Тя извърна глава. Взе бирата си, отпи и запали нова цигара.
Наблюдаваше ги най-вече защото бе отегчена, което бе доста тъжно, след като празнуваха нейния собствен рожден ден. Джед и Калвин се бяха отцепили и седяха мълчаливо до нея, Рокси продължаваше да плаче в дланите си заради нещо, което Крейг й беше казал, а Крейг не спираше да псува лошия си късмет, задето шибаната му кола се счупила. «Още една страхотна нощ в града», каза си Скай и пак отпи от бирата си. Честит рожден ден.
Барът бе мизерна дупка, която се намираше толкова близо до железопътните релси, че бутилките се разклащаха и тракаха всеки път, когато минеше някой влак. Поради причини, които не бяха трудни за отгатване, ченгетата не се занимаваха с това място и стига да не носиш памперси, персоналът си затваряше очите, че не си навършил позволената възраст за пиене на алкохол. В резултат по-голяма част от клиентелата бе на възрастта на Скай. Със сигурност много по-млади от четиримата, които влязоха преди малко. Сега те бяха обсадили бара и чакаха да бъдат обслужени. Стояха с гръб към нея и Скай отново се улови, че ги зяпа.
Видя как ръцете на високия мъж се плъзнаха по ханша на чернокосата и надолу до задника й, после се качиха нагоре по гърба й до голите рамене. Мъжът се наведе и допря устни до врата й. Боже, той я ближеше. Колко са отвратителни някои мъже. Какво им ставаше на жените? Как можеха да понасят тъпанари като този да им се лигавят? Цялата тази работа със секса все още бе напълно непонятна на Скай и се съмняваше, че някога изобщо ще я проумее. Разбира се, и тя правеше секс. Всички правеха. Но Скай така и не разбираше защо го представят за толкова страхотно нещо.