Беше голям лос, но лос, какъвто не бе виждал никога. Всяко косъмче от козината му бе изгорено и кожата му бе овъглена. Големите му рога пламтяха като факли. Животното се изкатери с мъка на хребета, при което се чу трясък от търкалящи се камъни, и тъкмо се закрепи на краката си, когато забеляза мъжа.
В продължение на сякаш безкраен момент двамата стояха неподвижно и се взираха един в друг. Конър се почувства като езичник пред някакво древно полубожество или дявол, дошъл от отвъдното. Усети как потта изстива на врата му.
Бавно, съвсем бавно се пресегна за малката «Лайка», която носеше в джоба си, и в същото време усети, че вятърът се засили, и видя как пламъците по рогата на лоса затанцуваха и се разпръснаха настрани. Чу как огънят отвъд билото зафуча като някакъв ужасяващ хор.
Животното вече бе във визьора му, повдигнало гордо глава, сякаш позираше за портрет, и изведнъж на Конър му хрумна, че в това има някакво послание, но какво и за кого — нямаше представа. Натисна бутона и при звука от щракването на затвора лосът се обърна и изчезна, а Конър остана зачуден дали всичко не е било плод на въображението му. Чу в далечината някакъв глас да го вика:
— Хей, Конър! Трябва да се справим с този пожар.
Погледна към хребета. Останалите от групата бяха събрали багажа си и чакаха, готови за тръгване. Най-близо до него беше Джоди Ленъкс, висока червенокоса жена от Средния запад, която се обучаваше заедно с Ед и Конър преди две години.
— Видя ли това? — попита я тихо.
— Кое?
Той замълча. Струваше му се, че посланието, ако изобщо съществуваше, бе само за него. Вдигна раницата си и я метна на рамо.
— Кое да съм видяла?
— Нищо. Да вървим.
Същата нощ успяха да дремнат два часа на един заслонен склон на планината, през който огънят вече бе минал. Работеха на смени, търсеха места, където огънят още тлееше. Лъчите от прожекторите на каските им хвърляха назъбени сенки върху черната земя, докато патрулираха бавно сред бъркотията от обгорели храсти и се оглеждаха като мародери във военна зона. През цялото време не спираше приглушеният рев отвъд хребета на планината и им показваше, че огънят още не е победен.
Конър се събуди към един часа през нощта. Беше гладен и премръзнал. Два часа по-рано небето бе задръстено от оранжеви облаци, но докато бе спал, вятърът се бе засилил и прогонил дима и сега звездното небе се разкриваше над главите им. Придърпа спалния чувал около раменете си, остана да лежи по гръб и потърси различните съзвездия така, както баща му го бе научил.
Откри Полярната звезда и проследи гърба на Малката мечка. Оттам бе само един хвърлей до голямата й сестра, на която според Конър повече прилягаха другите й имена — Ралото или Големият черпак, но която баща му винаги наричаше Голямата мечка. После проследи гърба й до Северната корона с хвърчилото на опашката и звездата Арктур, която гореше като факел на върха й. Сетне проследи широката река на Млечния път, докато не намери Скорпион, който жилеше Орион, великия ловец, поради което той вече не се виждаше. Вместо него там имаше още един ловец — Стрелец, който бе наполовина мъж, наполовина кон и стоеше във водата, готов за стрелба с лъка си, докато Орелът отлиташе подплашено надолу.
— Небето е пълно с истории — обичаше да казва баща му. — Хиляди истории. Просто трябва да вдигнеш глава и да ги прочетеш.
Конър си спомни онзи първи урок, когато бе само на четири години. Баща му го събуди посред нощ и му нареди тихо да се облече и да не вдига никакъв шум, за да не събуди майка си. Двамата излязоха навън под звездите по чорапи, на моравата, където ги чакаше кобилата. Баща му го вдигна на седлото и му заръча да се държи здраво, после се качи зад него. Яздеха бавно през поляните, подплашените крави и биволи се отдръпваха настрани като призраци, а тополите покрай потока блестяха в сребристо под светлината на звездите и не помръдваха нито листче в нощта.
Баща му се пресягаше покрай него, за да държи юздите, и Конър се чувстваше на топло и в безопасност, но в същото време завладян от приключението и дори сега, толкова години по-късно, можеше да усети мириса на мъж, кожа и слама, крави, пот и тютюн — всичко в една уникална смес. Яздиха до върха на платото, откъдето можеха да видят ранчото и малката къща. Оставиха коня там да попасе, а те легнаха по гръб един до друг и изучаваха звездите. Мирисът на цъфнала мащерка се носеше сладък и уханен около тях, а една сова се обаждаше някъде между дърветата.