Двамата с Ед щяха да живеят в същия апартамент, който бяха наели и предното лято. Намираше се на последния етаж на една паянтова бледосиня сграда в източния край на града, на отсрещния бряг на реката срещу университета. Имаше две спални, кухня и баня и дори и турист от друга галактика би познал, че през останалата част от годината апартаментът се обитава от студенти.
Дъските на пода скърцаха, вратите не се затваряха както трябва, канализацията бе с особен характер, а стените бяха осеяни със следи от тиксо и боядисани в най-различни нюанси на тъмно синьо и лилаво, с изключение на банята, която бе цялата в черно. Когато Конър пристигна предната седмица, единствените обитатели на чудовищно стария хладилник бяха глава лук в седма степен на растеж и кофичка кисело мляко с кайсии, в което имаше толкова много зелена плесен, че с нея можеше да се тапицира средно голямо канапе.
Конър отвори очи малко след обяда и се озова под намръщените погледи на най-омразната му рок група. Гледаха го от един плакат, който той все забравяше да махне. Никога не ги бе чувал, но очевидно бяха представители на някакво мрачно и злокобно течение в метъла. Всичките бяха полуголи и притежаваха обици, вериги, халки и висулки на толкова много необичайни места, че човек се присвиваше от болка дори само като ги гледаше. И те самите не изглеждаха особено щастливи.
Конър стана и отиде до прозореца. Беше още един горещ и безоблачен ден, но поне лек ветрец полюшваше тополите покрай реката. През процеп сред листата видя възрастен мъж, който учеше на плиткото едно момиче да лови риба на муха. Слънцето танцуваше по повърхността на водата зад тях и гледката бе толкова красива, че веднага подтикна Конър да вземе фотоапарата си. Той смени обектива с такъв, който да му осигури необходимото приближение, и доизщрака последните няколко кадъра от филма. Това го подсети за онзи, който бе заснел в планината и който още стоеше в джоба му. Може би щеше да има време да отиде до ателието и да промие и двата филма преди пристигането на Ед и Джулия.
Свали вмирисаните на пушек дрехи, взе си душ, избръсна се, после си облече стари, но чисти дънки и бяла тениска. Докато си направи кафе и си приготви животоспасяващ обяд от яйца с шунка и пържени картофи, вече наближаваше два часът.
Навън маранята трептеше над тротоарите. Конър остави мръсните дрехи в обществената пералня до бензиностанцията. Госпожа Тайлър — старицата, която държеше пералнята, имаше коли, с което Конър винаги си играеше. Сега пак прекара няколко минути приведен до кучето и докато го галеше по корема, разказа на жената за пожара в планината.
— Казват, че и тая година се очакват много пожари — вметна тя.
— Голяма суша настава по тези места.
— Къде е Ед? Тази година не е ли с вас?
— Пристига по-късно днес.
— И без това ми се струваше прекалено спокойно тук. Поздрави го от мен.
— Непременно.
Конър тръгна по Франт Стрийт към Норт Хигинс, като се криеше в сенките, където имаше такива. Приятно му бе да е отново в Мисула. Градчето бе спокойно местенце, където всеки може да бъде такъв, какъвто е, без околните да го оценяват предубедено. В голяма степен тази непринудена атмосфера се дължеше на университета от другата страна на реката. Градът беше винаги пълен със студенти, дори и сега, въпреки че лятната ваканция вече бе започнала. Понякога това караше Конър да се чувства като аутсайдер, събуждаше у него някакво угризение, по-скоро съжаление, отколкото завист, че самият той никога не бе учил в колеж.
В последните години градът привличаше като магнит хора, уморени от градския шум, които все още не бяха готови да се уединят в някоя горска къщурка и да си носят вода от реката. В Мисула те намираха идеалното съотношение. Можеха да стигнат до планината за минути и все пак да разполагат под ръка с разни жизненоважни неща — като търговски центрове, най-новите холивудски филми, хубаво капучино. Освен тях в града живееха и хора, загрижени за опазването на околната среда: от войнствени борци за чиста природа до по-умерени природозащитници, хипита и всевъзможни странни птици, които бяха готови начаса да прегърнат всекиго и всичко. Имаше и най-различни хора на изкуството — музиканти, художници, скулптори и писатели. Ед, който бе неизчерпаем източник на безполезна, но интригуваща информация, твърдеше, че в Мисула има повече писатели на квадратен метър, отколкото в която и да е друга точка на планетата.