Джулия се протегна и хвана ръката му.
— Няма нищо.
— Напротив. Джулия, аз така и не се запознах със съпруга ти, за бога! Не бях край теб, когато ти е било много тежко. Дори не мога да се престоря, че не съм знаел, защото майка ти ми съобщаваше всичко. Тя ми разказа колко страхотен е Ед и ме молеше да дойда на сватбата ти и на кръщенето на Ейми, дори на… погребението на Ед.
Но аз бях оставил нещата да отидат толкова далеч, да ми се изплъзнат съвсем, просто се срамувах твърде много, да, срамувах се да ти се обадя. Дано Бог ми прости, много, много съжалявам. Чувствам се такъв глупак. Като те гледам сега — толкова красива и чудесна, и Ейми също. И… о, боже, много съжалявам.
Той извърна глава и избърса сълзите си. Джулия отиде до него, коленичи до стола му и го прегърна, а после двамата дълго се прегръщаха и плакаха.
— Иска ми се да имам още един шанс — призна той. — Този път ще се справя по-добре.
На следващия ден им помогна да разчистят циментираните основи на стълбовете и да запълнят дупките. После нацепи стълбовете на дърва за камината и ги пренесоха в обора. Щеше да лети за Сиатъл същия следобед и оттам да продължи направо за Европа. Двамата с Джулия разполагаха само с няколко минути насаме, преди той да замине. Ейми настоя да им направи сандвичи за обяд и докато беше в кухнята, Джулия и баща й седяха на верандата и пиеха чай с лед.
— Красиво местенце си имате тук — каза той. — Мислиш ли, че ще останете?
— Не знам.
— Може би трябва да попътувате малко. Пътуването ще ви се отрази добре.
— Вероятно.
— Можете да ни дойдете на гости. Да видите Европа.
Ейми се появи на вратата със сандвичите.
— Аз искам да обиколя целия свят — заяви тя.
Закараха го до летището и той ги принуди да му обещаят да обмислят сериозно поканата да гостуват на него и Клодия в Германия. Беше мило от негова страна, но Джулия бе наясно, че никога няма да се случи, и подозираше, че и той си дава сметка за това.
Посещението му й повлия дълбоко. Сякаш някакъв кръг най-после се затвори. По необясним начин това като че ли я освободи, накара я да се почувства, сякаш е време да направи нова крачка в живота си. След седмица тя събра дрехите и обувките на Ед и ги отнесе в един благотворителен магазин в града. Разчисти нещата му от шкафчето в банята и прибра в кашон всички нотни листове, за да ги прибере в библиотеката. И накрая подари специалното му компютърно оборудване на местния клон на Асоциацията на слепите.
Училището започна и за двете им и Джулия се опита да се зареди с нов ентусиазъм за работата си, но откри, че не се получава. Улавяше се в час, че се взира през прозореца и че моли учениците да повтарят въпросите си, които в унеса си не бе чула. Перспективата за още една студена зима и още една учебна година с цикличността и предсказуемостта й я депресираше.
Обичаше Монтана и ако Ед бе жив, щеше да бъде щастлива да продължи да смята това място за свой дом. Но истината бе, че това място винаги бе допадало повече на него, отколкото на нея. Не бе в състояние да си представи да прекара остатъка от живота си тук. Разбира се, това бе родното място на Ейми, единственият дом, който тя познаваше. Но момичето бе достатъчно младо, умно и уверено, за да се адаптира навсякъде. С напредването на есента дните ставаха все по-къси и Джулия се чувстваше все по-неспокойна и убедена, че е време за някакво ново начало.
Докато разчистваше и подреждаше, намери няколко големи кутии със снимки, които от години си обещаваше да сортира и подреди в албуми. Това бе подходяща задача за един мрачен студен есенен уикенд и Ейми прие идеята с въодушевление. Отидоха в Мисула и купиха шест красиви албума, върнаха се у дома, запалиха камината и се настаниха на пода пред нея, като разпръснаха снимките около себе си.
Джулия дори не предполагаше колко стари са някои от тях. Някои бяха още отпреди да се запознае с Ед. Ейми намери няколко снимки на Джулия и Линда, облечени като проститутки на някакъв маскен бал в Бостън, и се смя толкова много, че майка й се притесни да не й стане нещо и се престори на възмутена.
— Не знам какво ти е толкова смешно. По онова време редовно ходехме облечени така.
В една от кутиите имаше снимки, които Джулия бе правила по време на пътуването си до Кения. Ейми се загледа в тях като хипнотизирана. И преди бяха говорили за африканското й приключение, но сега Ейми настоя да чуе историята на всяка снимка и питаше за всичко друго, което Джулия е видяла или правила там. На една от снимките се виждаха няколко лъва, наобиколили едно дърво.